Цитати за любовта
Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоя - галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува-
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък,
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи.
Подобни цитати
Никоя любов, никое приятелство не може да премине по пътя на съдбата ни, без да остави някоя следа върху нея, завинаги.
Не си отивай - така добре ми е със теб.
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?
Не ме погубвай от веднъж.
Ако трябва направи го бавно.
Да усещам и да чувствам, че си тук,
колкото възможно е по-дълго.
Сърцето ми смачкай го, ако щеш,
тялото ми с хиляди остриета промуши го.
В тъмница ме хвърли и окови ме,
но мисълта за теб ми остави.
Аз няма да те умолявам повече,
но преди да тръгнеш си, се увери,
че моят свят не съществува вече
и че всичко вече е история.
Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...
Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...
Искам да те хвана за ръка,
да те погледна дълго във очите,
да те попитам с поглед за това,
ще се срещнат ли мечтите?
Искам още да те питам,
искаш ли да дойдеш с мен,
някъде – къде? – отлитам,
с теб ще бъда окрилен.
И последно да попитам тебе
ако аз те хвана за ръка,
ще опиташ ли и ти до мене
да намерим двама Любовта?
Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя,
на две ще поделим отровната й радост.
Ще назовем и вещите със нови имена,
предвидени за други времена - до старост..
Така да преживеем заедно потопа дни,
докато страстите тайфунни грохнат...
Омръзне ли ти - ставай и върви,
ще разрушим ковчега, за да се спасим -
кой както може...