Беят и двете му жени

Живял някога един бей, който имал две жени: едната - хубавица, но глупава и надута; другата - неугледна на вид, ала умна и работна. „Две жени - две бели“ - казва старата мъдрост. И наистина в дома на бея нямало мира: двете му жени всеки ден се карали и ругаели. Беят се измъчил от техните кавги и препирни и решил да остави само едната, като предварително изпита ума им.

Първо повикал хубавицата и я пита:

- Кой е най-славен и най-добър?

- Баща ми - отговаря тя.

- Кой е най-бърз?

- Конят на баща ми - отговаря тя.

- Кой е най-богат?

- Баща ми - пак отговаря тя.

- Кой е най-красив?

- Аз - дава отговор тя.

Беят нищо не й казал, пуснал я, повикал втората, неугледната жена, и й задал същите въпроси:

- Кой е най-славен и най-добър?

- Господ - отговаря тя.

- Кой е най-красив?

- Пролетта.

- Кой е най-богат?

- Есента.

- Кой е най-бърз?

- Мисълта.

Беят пуснал и тази жена и започнал да разсъждава:

- Защо ми е жена, която се надува с богатството на баща си, с коня му и със собствената си красота, и при това всеки ден създава в къщи бъркотии, заета е само с кавги и препирни?

И той я изпратил при родителите й, като казал:

- Живей при богатия си баща и се любувай сама на себе си!

А сам останал да живее с неугледната, ала работна и умна жена. И живеят до днес в обич и съгласие.


Осетинска приказка