Богатият Мравей

Мравеят натрупал големи богатства. Спрял се в къщата си, трепери, пази натрупаното, не смее навън да се подаде, да не би някой да му поиска нещо. Добре, ала му дотегнало да живее така самотен, само с богатствата си. И намислил Мравеят да се ожени. Но поискал от тая работа да спечели. Решил да се ожени за Светулката. Защо да живее в тъмнина? Нека има кой да му свети. При това - безплатно да му свети. Заключил Мравеят богатството си дълбоко под земята и отишъл при Светулката.

- Светулке хубава - казал той, - много те харесвам, искам да се оженя за тебе!

Светулката се съгласила.

Дошъл денят на сватбата. Мравеят събрал роднините си и отишъл у Светулката.

- Ами къде ви са свирците? - попитала тя, като видяла сватбарите.

- Не може ли без свирци - казал Мравеят, - тъй ще бъде по-евтино.

- Не, без свирци не може! - отвърнала Светулката.

- Тогава кого да викам? - попитал Мравеят.

- Кого? Не знаеш ли? Най-добрия полски свирец ще викаш - Щуреца. Нима не го познаваш?

Мравеят отишъл при Щуреца.

- Щурче-свирче, ела да ми свириш на сватбата!

- Кой? На тебе ли да свиря, скъпернико! - ядосано викнал свирецът. - Не, никога! Помниш ли ти как ме изпъди миналата зима и не иска̀ да ми дадеш нито едно зърно житце? Тогава аз бях дошъл да ти посвиря, но ти ми каза, че мразиш свирците и певците, и ме прати по дяволите. Сега ти иди по дяволите!…

И Щурецът презрително оставил големия богаташ. Като чула това Светулката, отказала се от Мравея и не искала да се ожени за него.

- Колко ти струва богатството - казала тя, - когато твоята душа от песен не отбира, за хубост не жадува!…


Елин Пелин