Добрият и алчният

Двама души, един добър и един алчен, тръгнали да пътуват. Алчният рекъл на
добрия:
– Хайде, добри човече, да направим така: от първо ще ядем твоите запаси, а,
когато те свършат, ще започнем моите.
Добрият човек се съгласил. Дълго скитали те, докато най-сетне запасите на
добрия човек свършили. Тогава той рекъл:
– Моите запаси свършиха, дай твоите.
Но алчният човек отказал да изпълни уговореното и добрият трябвало да гладува.
Веднъж се настанили да нощуват в подножието на едно голямо дърво. А на върха
на това дърво една птица си била свила гнездо. Алчният човек веднага заспал, а добрият
не спал – безпокоял го гладът. И изведнъж птицата отгоре рекла:
– Това е такова дърво, че ако човек събере листата му и намаже с техния сок
очите на сляп човек, ще го излекува.
Чул това добрият човек, станал бързо и набрал листа в торбата си.
Когато се развиделяло, продължили по-нататък и пристигнали в един град. А синът
на царя, който владеел тоя град, бил сляп. Добрият човек отишъл при царя, и му рекъл,
че може да излекува сина му.
На следния ден отишъл при сина на царя, налял малко вода в една кратунка и я
смесил със сока от листата. След това намазал с тоя сок очите на слепия. И синът на
царя прогледнал.
А царят направил добрия човек свой помощник и му дал половината град.

Приказка на хауса