Двойка за всички

Момчето на съседа получило двойка и баща му тозчас довтасал при Малчо да му се оплаче.

- Кажи, комшу - посрещнал го нашият герой, - какво добро искаш от мене?

- Ти си човек известен, твойта дума се чува. Иди при учителката, че оправи работата. Ще ти бъда благодарен цял живот.

- Дадено! - съгласил се Малчо. - Но ще ми трябват и два лева.

- Пет да ти дам! - извадил онзи кесията си, като помислил, че за подкуп намеква.

- И два са достатъчни - рекъл Малчо, взел парите и още на другия ден рано-рано тръгнал към училището.

Цял ден го чакал съседът, а като се здрачило, похлопал на портата му.

- Какво стана, свърши ли онази работа с двойката на момчето - попитал той още отдалече.

- Охо, и нещо отгоре! - весело отвърнал Малчо. - Аз, комшу, съм те оправил с учението за години напред!

- Жив и здрав да си ми! - зарадвал се оня. - Че как я сколаса тъй добре?

- Ами ето как - заразказвал Малчо. - С твоите два лева отидох в книжарницата, че купих цял наръч бележници: за тебе, за домашните ти, че и за мене дори. Надписах ги, както му е редът, и помолих учителката да нанесе онази двойка на сина ти във всеки от тях. Така ще бъде и занапред…

- Чакай бре, човече, какво те помолих, какво излезе? Защо си сторил така?

- Защото тази двойка е на всички ни, които виждахме, че момчето много-много не заляга над книгата, пък никой не взе да го посгълчи или да му помогне. А обща двойка, комшу, така се оправя!

Дал му купчинката от ученически бележници и го изпратил да си върви по живо, по здраво.


Приказки за Малчо - Анастас Стоянов