Приказка за лъва и заека

Някога, много отдавна живял един лъв. Тръгнал той веднъж из гората на лов, да си
дири храна. Видял едно стадо биволи и си помислил: „Все търся храна, а тя е била пред
мене”. Притаил се и, когато биволите приближили, хвърлил се върху един от тях.
Завързала се борба. Най-сетне лъвът повалил бивола на земята, забил нокти във врата
му и биволът умрял. Ала тази схватка не минала току-така и за лъва: лапата му била
наранена. Затова пък той си намерил храна.
Лъвът домъкнал убития бивол под едно сенчесто дърво и седнал там, тежко
запъхтян. В това време из гората се разхождал един заек. Щом видял лъва, досетил се,
че той е голям господар. Приближил се и го поздравил:
– Добро утро, чичо!
Лъвът рекъл:
– Приближи се, сине мой, аз се поразболях.
Когато заекът се приближил, лъвът го попитал:
– Виждаш ли това месо, заеко?
– Да, виждам го – отговорил заекът, – а ти какво искаш, господарю?
– Искам – рекъл лъвът – да одереш кожата, хубавичко да почистиш месото, да го
измиеш, а после да ми донесеш сърцето, дроба и бъбреците, за да уталожа глада си! Не
съм ял нищо от сутринта.
Заекът бързо направил всичко така, както му било казано, но сърцето, дроба и
бъбреците изпекъл и изял сам. После взел парче тлъсто месо, изпекъл го и го занесъл на
лъва. Лъвът погледнал и като видял, че не е онова, което искал, попитал:
– А къде са сърцето, дробът и бъбреците?
– Господарю мой – отговорил заекът, – те изгоряха.
Лъвът премълчал, тъй като го боляла лапата. Взел месото, изял го, пийнал вода,
поблагодарил на заека и му рекъл:
– Не ти позволявам да си идеш. Ти трябва да ми приготвяш гореща вода и храна,
докато ми оздравее лапата.
– Добре, господарю мой – отговорил заекът, – аз съм твой слуга, мигар ще се
осмеля да те оставя болен?
Минали много дни. И ето, че веднъж по тези места минала хиената. Тя се била
заблудила. Видяла купчината кокали около жилището на лъва и слюнките й потекли.
Заекът видял хиената и я попитал какво иска. Тя отговорила, че научила за болестта на
лъва и дошла да го навести.
– Почакай малко – рекъл заекът, – ще, кажа това на лъва.
Отишъл той при лъва и му казал, че хиената дошла да го навести.
– Добре, ей сега ще дойда – рекъл лъвът. Той излязъл, поздравил се с хиената и
седнали на земята. Лъвът заповядал на заека:
– Приготви угощение за гостенката.
Заекът отишъл, събрал за хиената всички кокали, но донесъл малко месо, тъй като
знаел, че кокалите са най-хубавото ядене за хиената. Хиената яла, яла, докато се
наситила. Дали й вода и тя се напила. После се сбогувала и рекла:
– Велики господарю, днес бързам за къщи, но скоро пак ще дойда да те навестя.
А в себе си помислила: „Виж как добре е съумял да се нареди този заек. Каква
хитрост да измисля, та аз да живея тук и да ям тези кокали?” С тези мисли си отишла в
къщи.
След няколко дни хиената пак дошла.
– Мога ли да вляза? – попитала тя.
– Кой е? – обадил се заекът.
– Аз съм, хиената, дойдох да видя болния.
– Влез – отговорил заекът.
– Как ти е лапата? – попитала хиената лъва.
– По-добре – отговорил лъвът.
Те седнали, а заекът отишъл да приготви яденето. За всеки от тях той приготвил
различна храна. На хиената отново донесъл много кокали и тя останала твърде доволна.
Когато се наяли, заекът взел стомната и отишъл за вода, а лъвът и хиената
почнали да разговарят.
– Не познаваш ли някое добро лекарство за рани? – попитал лъвът хиената.
– А мигар заекът не ти е дал още лекарството? – попитала хиената.
– Не – отговорил лъвът, – дори не знаех, че умеел да лекува рани.
– Че как тъй – рекла хиената, – заекът е известен лекар и щом не ти е дал още
лекарство, прави това не току-тъй.
Лъвът бил много обезпокоен.
– Заекът вече много дни живее тук – рекъл той, – но не ми е приготвил лекарство.
Върнал се заекът със стомната, прелял водата и отново отишъл на кладенеца. А
през това време хиената и лъвът продължили своя разговор за него. И, когато заекът
отново дошъл със стомната вода, лъвът не се сдържал и го повикал.
– На твои услуги съм, господарю – обадил се заекът.
– Знаеш ли лекарство за рани? – попитал го лъвът. – Хиената ми каза, че си знаел.
А ти беше с мене през всичките тези дни и не приготви лекарство, за да ми оздравее
лапата.
Заекът мълком размислял какво да му отговори. „Това са хитрости на хиената
зарад ония кокали” – досетил се той най-сетне.
– Защо мълчиш? – попитал лъвът.
– Мисля, господарю – отговорил заекът, – че това лекарство е мъчно да се
приготви. Затова не ти казах за него по-рано.
– Кое му е трудното? – попитал лъвът. – Кажи, аз искам да оздравея.
И заекът отговорил:
– Господарю мой, помня как родителите ми казваха, че най-доброто лекарство за
рани като твоята е кожата от гърба на хиената. Трябва да я вържеш на раната и тогава
ще оздравееш.
Лъвът, щом чул думите на заека, без да каже нито дума, се хвърлил върху хиената
и одрал цялата кожа от гърба й. Заплакала хиената и избягала.
А лъвът дал на заека одраната кожа и рекъл:
– Лекувай ме!
Заекът изрязал равно кожата и яко завързал с нея раната. Подир няколко дни
лъвът се почувствувал съвсем здрав. Тогава разбрал, че заекът наистина е лекар.
И заекът заслужил похвалата на лъва, а хиената само пострадала.
Ето защо и сега, ако погледнеш хиената, ще видиш, че има дълги косми на гърба.
Така е, защото те са израснали върху одраното място.

Приказка на суахили