Разказ за Абу-Нувас
Имало едно време един халиф. Той имал шут на име Абу-Нувас. Една зимна нощ
халифът му рекъл:
– Искам да ти направя хубав подарък, но само ако преспиш нощта на покрива – гол
и без огън, от който би могъл да се сгрееш.
– Добре, съгласен съм – отговорил Абу-Нувас. И прекарал нощта така, както се
споразумели, а, когато настанало утрото, отишъл при халифа да си иска подаръка.
– А ти изпълни ли условието? – попитал го халифът.
– Изпълних го – отговорил Абу-Нувас, – прекарах нощта гол в лютия студ и видях
огън само в една много отдалечена къща, а така ми се искаше да се посгрея на него!
Халифът рекъл тогава:
– Ти са нарушил условието. Щом си видял огън, безспорно си получил от него
някаква топлина, колкото и малка да е. Затова нямаш право да получиш награда.
Абу-Нувас се ядосал много и решил да вразуми халифа.
След няколко дни той поканил халифа в къщи на обед. Халифът дошъл и взел да
чака кога ще дойде време за ядене. Но нищо не му поднасяли. Тогава попитал Абу-Нувас.
– Къде са ястията?
Абу-Нувас отговорил:
– Още не са готови.
Минал още час. И пак никой не донесъл никаква храна.
А когато халифът попитал Абу-Нувас какво става, той повторил своя отговор. Най-
сетне халифът се разгневил и поискал да види мястото, където се готви храната.
Тогава Абу-Нувас го завел до едно дърво и рекъл:
– Ястията са на върха на това дърво. А тук под неговите корени е огънят.
Погледнал го халифът и рекъл:
– Ти си луд. Как чакаш храната да бъде приготвена по такъв начин?
Абу-Нувас отговорил:
– А как постъпи ти? Каза, че съм получавал някаква топлина от огъня, който съм
виждал в далечината! Сега е моят ред!
Халифът разбрал шегата и едва не умрял от смях, а после дал на Абу-Нувас
обещания подарък.
Следваща: Откраднатият кон