Три истини

Едно време живял един цар. Той издал заповед в царството си, че ако някой човек
извърши постъпка, която заслужава смърт, може да му простят само ако каже три истини,
които никой не ще може да опровергае.
И случило се така, че един от воините на царя извършил престъпление и избягал в
гората.
В гората той увеличил вината си, като убивал всеки човек, който минел оттам.
И царят заповядал на воините си да отидат и да го заловят. Те тръгнали, хванали
го и го довели при съдията. Съдията го попитал:
– Знаеш ли заповедта, издадена в тази страна?
И човекът отговорил:
– Да, разбира се.
– Каква е? – попитал съдията.
– Ако искам да ме помилват – отговорил човекът, – трябва да кажа три истини и
никой да не може да ги отрече. Ако не мога да кажа, ще бъда убит.
Съдията рекъл:
– Да, така е. Е какво, знаеш ли три такива истини?
– Да, зная – отговорил воинът.
И съдията рекъл:
– Кажи ги.
Като мислел за своето положение, човекът казал тези три истини:
– Ако човек ти каже: „Бях лош от рождение”, не му вярвай.
Съдията помислил и признал истината, защото действително няма хора лоши от
рождение, но идва време, когато те стават лоши.
– Ако човек ти каже, че му харесва онова положение, в което сега се намира, не му
вярвай – рекъл воинът.
Съдията видял истина и в това.
– Ако човек ти каже: „Пусни ме от съда, ще се върна на другия ден”, не му вярвай.
И съдията отново видял истината: няма такъв глупец, който, излязъл веднъж от
устата на смъртта, би се върнал отново там.
И съдията рекъл на човека:
– Така е, думите ти са истинни, човек не може да ги отрече.
И пуснали, човека, и той се спасил от наказанието.

Приказка на суахили