Лято - Елисавета Багряна

Няма облаче в небето,
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.

И сред тях жътварки жънат,
с кърпи забрадени,
в житото до пояс тънат,
весели, засмени.

Цял ден жънат те и пеят
песни на припявки,
класовете се люлеят
в техните задявки.

А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига.

Предишна: Пред дъжда - Елин Пелин
Следваща: КАК ЛИ НИ СЕ СМЕЯТ - Станка Пенчева