Лято - Елисавета Багряна
Няма облаче в небето,
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.
И сред тях жътварки жънат,
с кърпи забрадени,
в житото до пояс тънат,
весели, засмени.
Цял ден жънат те и пеят
песни на припявки,
класовете се люлеят
в техните задявки.
А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига.
Следваща: КАК ЛИ НИ СЕ СМЕЯТ - Станка Пенчева