ЕСЕН - Бети Алвер

Плодове презрели, капят залудо.
Градината пръска жълти искри.
Краварка с бродирана светла блуза,
на прага изправена, вдига очи.

Отмята къдрици над бялото чело –
с потъмняла от орехите ръка.
Житейски бури отстояваща смело,
тя и в тропик би живяла така.

Дава й знаци птичето ято,
парят лицето горещи лъчи.
Макар в разгара на късно лято,

стине кръвта. Зорко всяка капчица бди –
напряга сили, за да открие
онзи дух, с който тук отстояваме зимата.