В призрачен град - Теодор Траянов

Последните вопли с молби безнадеждни
изхвръкват из устни, що в лудост мълвят:
в огнището вечно на яростна плът
все падат, топят се звездиците снежни!

Внезапно възпламва загаснала жар
по твойте разсънени мургави плещи,
душата разкъсват отсенки зловещи,
с въздишка избликва последен нектар.

Сред страшните лапи на огън залутан
към бездните чезнем на призрачен град,
завета мълвим на подземния свят,
неспомняме думи във рая дочути.

На ужаса земен в бездънния чар
ний тънем, опити от дим и от шемет,
а в кратер невидим, де мълнии дремят,
блести на живота последният дар.