По жътва - Цоню Калчев

Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.

До градинки се снишава,
над къщята приближава,
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:

— Хей орачи работливи,
погледнете ваште ниви,
клас навел е стъбълца,
пълен с хубави зрънца.

И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб,
лъскав наострете сърп,

та нивята пожънете,
златно зрънце приберете —
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.