Кристална чаша - Теодор Траянов

О, пий от таз кристална чаша,
рубини бляскат в нея,
от слънцето лъчи последни!
Отново ще налея,
ще цъфне щастието наше
по твойте устни бледни!

Сълзи звънтят в печалния кристал,
смразени мойте сълзи молят,
от твоя смях лъчист отколе
из тъмна гръд отронени без жал!

О, виж, в кристалний съд проблясват
на утро ведрите черти!
В сърцата раните зарастват,
тях горест вечна освети!
Следи от ласките загасват
и нова девственост цъфти!