ИЗГУБИШ ЛИ ЛЮБОВ - Вики Горанова

Понякога е тежко и боли,
понякога светът край теб се срива,
умират с писък твоите мечти
и облак черен слънцето покрива.
...Любов загубил ,ти си победен,
светът без цветове за теб остава.
Не искаш и да знаеш,че е ден,
липите аромат ,че разпиляват.
До болка празно могат да звучат
словата на приятелите стари,
които се опитват да гасят
горящите в сърцето ти пожари.
От думи няма смисъл.Те горчат
дори с добро,когато се изричат...
Днес вярваш ,че човекът е богат,
когато е обичан и обича.
Не искаш да достига ничий глас
до мъката, дълбоко в тебе скрита,
освен един- познат от онзи час,
във който си се носил към звездите.
Но вслушай се в дървесните листа
и в шепота на вятъра крайбрежен...
Не си отива всъщност любовта
и не умира...Тя е неизбежност.

Предишна: ПОДАРИ ЛЮБОВ - Надежда Захариева
Следваща: РЕЛИГИЯ - Иван Манолов