Възход - Теодор Траянов

Възлизам с теб и нищо не ме спира,
аз тайната узнах: В безкрайний миг
тлей неотменна скръб по блян висок,
възкръсва туй, което не умира,
макар отровено с вълшебен сок!

Люби божествено, ухай по-нежна
от лилия, с милувката на лунен лик,
макар отсянка хищна да витай,
на черна страст в тъгата белоснежна
самотна девствена звезда сияй!

Възлизам днес по пътя на душите,
изтля пожарът на безкрайний миг,
потъна и скръбта по блян висок!
Ти грей до мен, царице на звездите,
с бездънни сълзи в погледа дълбок!