Стихотворения

Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.

Рейтинг: 5 от възможни 10 - гласове 48808

Есенен ден - Теодор Траянов

Тайнствен говор в глухо шумоление, потисната печал: в усоен кът задрямал вир почива, уморени отсенки и листа на него спят. Под златолистен свод отеква кобен, тих плясък на...

Ода - Теодор Траянов

Заспа посърналият лес; тъжовни гнезда мълчат по клонища безлистни, унесен чувам отгласа на песни, изпети в майски сън. Приидват тънките вълни на тихо, невкусено блаженство...

Прояснение - Теодор Траянов

За две души оттук е тесен избраний път към белий мир, но всеки сам и с чиста песен ще стигне края най-подир! Там брат ще подаде десница на свойта страдала сестра, в сърцата...

Далек си ти - Теодор Траянов

Далек си ти, но днес съдба жестока над гроб забравен мислите ни сле, венец открои се сред вис дълбока и немощ сепна нашите криле. И в горест отчуждени, всеки слага увехнал...

Вярващ слепец - Теодор Траянов

Предсетих в теб доброта безбрежна, не враг любим, а ласкава сестра, за горест — благата утеха нежна, милувката на майската зора. И нека сещам твойте пръсти меки как тайно...

Старинен романс - Теодор Траянов

Безследно глъхне мойта песен, нечута все от теб, като молба на скръбна есен на безконечна степ. Понесено в нощта трепери молитвено ела, то нивга отглас не намери в студената...

Тъжен привет - Теодор Траянов

И нивга веч! Но сещам ти тъгата на първий нощен час в тъжовний дъх, в далечния привет от самотата, що вей из мрачни папрати и мъх. И нивга веч! Но сещам ти тъгата на първата...

Безутешност - Теодор Траянов

В какво ще търсим с тебе пак утеха, в присторен сън и в спомен ли любим? А страдаме — сърца ни изгореха без пламък. — Ний видяхме само дим. Живот без сянка вече ни очаква...

Черно цвете - Теодор Траянов

Запей ми песни недопети, запей за радост без звезди, за черното отровно цвете, що цъфва в горестни гърди. Запей ми тъй! Засмукан корен ти с детски пръсти изтръгни, тогава...

Колебание - Теодор Траянов

Защо сърцето ни тъй скритом плаче, а облаци забулват поглед благ или гори под сведени клепачи на странна болка молещят здрак? Предсещаме ли свойта близка напаст, та помощ...