Стихотворения
Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.
Ти слаба си - Теодор Траянов
Ти слаба си, тоз път отвесно стръмен извежда къмто пустота и мраз, ти вярваш ли, в което вярвам аз, ти знаеш ли що значи устрем тъмен? Ще търся там лика на чудесата сред пеещи...
Тишина - Теодор Траянов
Потръпва тайната на тишината, отпевът тих на ярост и на стрем, от смърт по-смъртен чака ни прием в талазите на гаснещи обятия. Не търся шемет в теб, но без насита бих гледал...
Последен сън - Теодор Траянов
Недей последний ми сън смущава, иди си с миром, остави ме сам, тук буря не гърми, а кротко тлей, сред златоносна жъртвена забрава, огнището на чист небесен плам. Недей последния...
След последния пир - Теодор Траянов
Тук първий лъч на утрото донесе сред моя пир внезапно отчуждение, нечакан звън в душата се понесе, безмълвно чезнат гостите смутени. Но где потъна пищната трапеза, и оня гост...
Далечно ехо - Теодор Траянов
Замират тихи стъпки далечно ехо разлива се, подхващат листата вопли, вместо песен, но где съм слушал, насъне ли, тоз тих напев предсмъртен, от тайни вопъл глух откъртен? И...
Погребение - Теодор Траянов
Не чу ли химн следсмъртен? — Погребение у новий храм е днес на нов мъртвец — там хор от бледни сенки пей и стене, понесли свит от черни дни венец. С ненавист щастие пак диря...
Рухнало вълшебство - Теодор Траянов
Отдавна мигом рухна вълшебството на ада, покоят на тъмата погълна вси следи, оглежда тихий извор на спомнената радост надгробното сияние на вечните звезди. Но любовта безсмъртна...
Призрак - Теодор Траянов
Тук призрака на твойта алчна радост у мойта скръб наново потопи, упойката на непозната сладост налей в душата, нека тя заспи. Възлез, жена, макар душа да стене, в смъртта...
В срутеното капище - Теодор Траянов
Тук оргия над капище срутено душа ще почне с твоята душа, пред теб самата, божество смутено, последният ти идол ще строша! С болезнен вик на болка безконечна у нас да рухнат...
В призрачен град - Теодор Траянов
Последните вопли с молби безнадеждни изхвръкват из устни, що в лудост мълвят: в огнището вечно на яростна плът все падат, топят се звездиците снежни! Внезапно възпламва загаснала...