5 любовта
В тази категория има 2039 цитата, разпределени в 204 страници.
Отчаянието е наркотик. То приспива ума, прави го безразличен. За да се смееш искрено, трябва да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея. Трябва ти сила, само ако възнамеряваш да направиш нещо лошо. Във всички останали случаи любовта ти е напълно достатъчна.
Чарли Чаплин
"Любовта е болка" - казал заека и целунал таралежа.
Любовта дълго търпи и е милостива,любовта не завижда,любовта не се превъзнася,не се гордее,не безобразничи,не търси своето,не се раздразня,не държи сметка на зло,не се радва на неправдата,а се радва заедно с истината.
Всичко премълчава,всичко търпи,на всичко се надява,любовта никога не отпада...
Мъжът търпи съпружеството заради любовта си към жената. Жената търпи мъжа, заради любовта си към съпружеството. - Габриел Лауб
Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
Тя:
Виж, плача и не ме е срам,
сега за себе си ще ти разкажа.
Какво ще си помислиш ти, не знам,
но няма вече да те лъжа.
Обичам те и много ме боли,
защото виждам, че е споделено.
Наречи ме луда, но моите очи,
от нашто "щастие" са окървавени.
Той:
Не те разбирам, пак използваш много думи…
Кажи ми просто, че не ме обичаш!
Тя:
Не е всичко толкоз лесно,
с теб се задушавам,
обичам те, но много често,
се чувствам, все едно, че се продавам…
Той:
Но аз не искам да те купя!
Нима лошо е, че те обичам?…
Тя:
Но не ме караш да летя,
обичаш ме и аз се свличам,
в бездната… и губя си съня,
трябва да пълзя, за да те обичам…
Той:
С тези думи ли ще ме оставиш?
И ще си тръгнеш? Любовта не се римува…
Тя:
Но ти си празен, нямаш чувства,
щастието за теб е план, хартия,
а за мен е някакво изкуство,
не робство, нито плен… стихия!
Той:
Стихията си ти за мен,
но сърцето ти отново се страхува,
защото, запомни от мен -
любовта кърви, не се римува.
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите си… ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата, те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е той. Не е той. Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така! Бавно и болезнено го забравяш – как изглежда, как се усмихва и как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея - загубена частичка от самата теб…
Казват, че любовта се крие зад всеки ъгъл… май аз се въртя отдавна в кръг!
- Ако това е любовта не я искам. Вземи я, моля те. Защо боли толкова много?
- Защото беше истинска.
Любовта не представлява физическо удоволствие, а душевна необходимост. Само този, който те обича истински, първо ще ти поиска сърцето, а след това тялото!