“Когато човек обича, предава в чужди ръце всички ключове на душата си. И не прави сметки като лихвар, който се е затворил на тъмно и трепери да не изгуби даденото. Любовта не е сделка. Любовта е отдаване. Даваш всичко, без да мислиш какво ще получиш в замяна.”

Силвия Кристъл

Добавен преди 12 години

Христос Воскресе!

"Всеки човек, който гладува и жадува за Любовта, ще я получи. Тази нова вълна е дошла вече и човек може да влезе във връзка с Христа. Космичната Мирова Любов е дошла на земята."

Добавен преди 12 години

- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по- дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
- Честна капитанска! А какво е това „илюзия”?
- Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често - за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
- Да, нещо като еднорог.
- ....или Бог...

Мария Лалева

Добавен преди 12 години

Постоянен в Любовта и постоянно влюбен са две различни неща.

Волтер

Добавен преди 12 години

За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си аз,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
и светлото сама ще дорисувам…

Добавен преди 12 години

Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.

Катерина Евро

Добавен преди 12 години

Обичащият много жени – познава жените, обичащият една жена – познава любовта.

Зигмунд Фройд

Добавен преди 12 години

Любовта - това означава да изпиташ удоволствие, когато видиш, докоснеш, усетиш с всичките си сетива и колкото е възможно по-близо създанието, което обичаш и което теб те обича.

Стендал

Добавен преди 12 години

Един мъдър лекар казал:
Най-добрите лекарства са любовта и грижата.
Някой го попитал: А ако не помогнат?
Лекарят отвърнал: Увеличете дозата.

Добавен преди 12 години

Не бягай никога така от Любовта!
След време ще я търсиш но я няма…
Дали ще я намериш? Аз не знам това…
Но ако я срещнеш… Нека е голяма…

Добромир Радев

Добавен преди 12 години