5 любовта
В тази категория има 2039 цитата, разпределени в 204 страници.
- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по- дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
- Честна капитанска! А какво е това „илюзия”?
- Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често - за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
- Да, нещо като еднорог.
- ....или Бог...
Мария Лалева
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с мълчание.
"Любов" на Елиф Шафак
Може би трябва да се вярва на мъдрата максима, че най-голямото доказателство за любовта на един мъж към една жена е неговото желание тя да му роди дете.
Обичащият много жени – познава жените, обичащият една жена – познава любовта.
Зигмунд Фройд
- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
- Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си… - отговори тя
- Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!… Ти не виждаш, че се връщаш към мене, защото не можеш да вървиш по пътя си сам… Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене… И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.
Димитър Димов
Две неща ни спасяват в този живот - любовта и чувството за хумор. Ако имате едното - вие сте щастливец! Ако имате и двете - вие сте непобедим!
Любовта е кат' копейка - звънне, дрънне и офейка.
За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрал
и заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях , например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
В любовта е като при войната-всичко е позволено,но рано или късно има жертви.