афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва.
Христо Ботев
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!…
Истинският мъж това, истинският мъж онова… Жените са свикнали някой да тича по тях, да пренебрегва себе си заради тях и тогава този някой бил истински, а ако не го прави - не е.
Мили дами, за ваше съжаление, истинският мъж има достойнство. Виждали ли сте някога един силен, умен и успял мъж, да пада в краката на някоя жена или да се държи лигаво, сваляйки я? Няма и да го видите, защото за него красотата е само повод за размисъл, но не и цел.
Истинският мъж се влюбва в ума. И ако не му дадете нещо, за което да се бори, той за вашата суха красота няма да си мръдне и пръста. Истинският мъж тича, когато го обичат, уважава, когато е уважаван, пренебрегва себе си, когато и тя умее да се пренебрегва, дава всичко, когато тя не иска нищо и не коленичи пред всички красиви жени.
Прави го веднъж - когато узнае, че това е Тя. Че си е заслужила всеки жест и любовта - с борба, а не със сухата си красота.
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
Джейн Остин
Всеки има своите слабости. Моята си ти.
ДА ТЕ ВДИШВАМ
Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.
За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.
Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.
С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!
Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!
Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!
Ако ти се усмихваш, ще се усмихвам и аз. Не е важно дали ти ще видиш моята усмивка или аз твоята.
Защото не е важно какво виждаме - къде по-важно е какво чувстваме!
Толстой
Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението,
изпитали са мъката, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любеща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност…
Е. Кюблер-Рос
Мислех, че моята работа беше да подарявам на всички момчета тяхната първа целувка.
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…"
Марио де Андраде