думи на известни личности
В тази категория има 435 цитата, разпределени в 44 страници.
В любовта искам само "уют". Да се прибирам и да зная, че ме чака топлина, една искрена, до болка истинска любов. Любов, която ме мотивира, прави по-добра, която ми дава спокойствие, която дава без да иска в замяна. Нямам нужда от думи, празни обещания и рими. Едно красиво лице, голямо сърце и вяра в "нас".
„Понякога в живота има моменти на неизразимо удоволствие, което не може напълно да бъде обяснено със тези символи, наречени думи. Тяхното значение може да бъде изразено само от недоловимият език на сърцето.”
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!
"Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.
» Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цват, които да напомня за твоите очи.
» Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
» - Мъничка, не те обичам вече, обичм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
« » Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
« » Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
« » - Мъничка, може ли аз друга да обичам?
« » Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
« » На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
« » - Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
« » Аз бях потресена от твойте думи!
« » На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
« » В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!"
« » Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-ра
« » И кой казва, че "няма песен без край"? "
« » Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."
« » В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край... "
Топли следи
На думите ти топлите следи
оставиха в сърцето ми пътека.
Пътека, от която не боли,
и даже ми е някак много леко.
И мисля си, че мога да летя
с крилете дето ти сега ми даде.
Вълшебно ми е. Виждам го света
какъвто само тайно съм мечтала.
И няма в мене ни един въпрос
от който да не мога да заспивам.
Дори изчезна вечното "Защо?"
на топлите ти думи по следите.
Човек няма лъжливи мисли. Има лъжливи постъпки и думи. Мислите са показател за човешката нравственост, устременост и мъдрост. Те ще станат видими, както са видими днес деянията и се чуват думите.
Онзи, който наистина обича, обича тихо и с дела, никога с думи.
Карлос Руис Сафон
Нейните устни, долепени до неговите, можеха да му кажат повече неща, отколкото колебливите й думи.
Казаните думи раняват…
Неизказаните - направо убиват!
Любовта не е само красиви думи и обещания. Тя е път с препятствия, трудности и много болка. И по него не можеш да тръгнеш без търпение и сърце готово да прощава…