думи на известни личности
В тази категория има 435 цитата, разпределени в 44 страници.
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
Независимо от това колко мъдри думи ще прочетеш и колко ще кажеш, какво добро ще ти донесат те, ако не предприемеш действие след тях.
Красива си! Какъв разкошен поглед!
С очи, приличащи на бистри езера…
Удавих се! За тях не бях подготвен!
Попаднах май във плен на Любовта?
Погледна ме! И аз се разтреперих!
Щептеше ми, но тихичко, без глас.
Почудих се… Къде ли те намерих,
пълна с тъй неудържима страст?
Поиска ме! Без думи, без въпроси!
Сърцето мъжко страстно затуптя…
А, вятърът… От теб подарък носи!
Целувка истинска от истинска жена.
Погали ме! Със погледа си ласкав!
Изпитах звезден, приказен екстаз…
Светът ми стана по красив и бляскав…
Денят със теб, минава като час…
Усмихна се! С усмивка сладка, мила!
Засрами се Луната и от теб се скри!
С нежност ме омая, като самодива…
Изгарящия поглед в мен леда стопи!
Добромир Радев
В прегръдката са скрити най-хубавите думи:
- "Тук съм!", "Не се страхувай!", "Всичко ще бъде наред!"
За да станат устните Ви съблазнителни, говорете добри думи.
За да блестят очите Ви, търсете доброто у хората.
За да не пълнеете, поделете храната си с гладните.
За да са гъсти косите Ви, позволете на детето си да ги роши.
За да е горда осанката Ви, носете в себе си усещането, че никога няма да Ви се наложи да бродите в самота.
Ако Ви потрябва ръка за помощ, тя е винаги при Вас-Вашата собствена.
Когато израстнете, ще разберете, че имате две ръце-една за да помагате на себе си и една за да помагате на другите.
Красотата на жената не е в дрехите, фигурата или прическата. Тя свети в очите и. Очите са вратата към сърцето, в което живее любовта. Годините преминават, но не и красотата.
Колко е трудо да стоя от страни,
И да знам че не мога да ти кажа остани,
Остани прегърни ме и забрави грешките които допуснах преди,
Сега осъзнавам че те обичам така както никога преди не съм обичала,
Но вече е късно твоите думи са това,
Аз все не мога да се примиря.
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко е че сега го осъзнам
Моята ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш своята свобода.
Никога няма да си простя онези неща, за които имам вина
Мечтаех за нашата обща съдба
Но виждам че съм те отдалечавала.
Вечер когато заспивам сама мисълта за теб е дори и в съня
И само спомените ми останаха и сълзите които не истинаха...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни...
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода
Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам, и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих... (2)
Sorry пак че всичко свърши,sorry и за теб
Любовта ни се прекърши,
сега вървим напред
мима много време от когато и на двамата ни беше яко,
слагам край на драмата,
в моите спомени са само миговете тежки,
оставям заровени хилядите твои грешки.
Не ти се сърдя и въпреки всичко
Нищо лично между нас не остана нищо.
И така сега магията излетя аз съм друг
И съм с друга а ти си сама.
Трябва ли да продължава,
Не съм виновен за това.
Знаеш не заради мен се получи така.
Късно е, замисли се, примири се,
Разбери ме има едни решение знаеш кое е (ЗАБРАВИ МЕ)
Няма как няма начин просто не е редно,
Целувам те прегръщам те, но за последно!
Всичко от което се нуждая си ти ,
Моя въздух,мойто слънце, моите мечти,
Невиждаш ли че всичко за мене си ти,
Не виждаш ли колко ме боли,
Искам да получа своя втори шанс,
Искам да те имам дори за час,
Чуи тази песен и помисли колко те обичам, вярваш ли ми?...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода.
Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих...(2)
Във всеки човек има лимит. Лимит на чувства. Лимит на болка. Лимит на сълзи. Лимит на омраза. Лимит на прошка… За това хората понякога могат много да търпят. Дълго да мълчат. Дълго да правят изводи. А после за един миг да си тръгнат без думи и обяснения…
На 18 всички отговори са известни. Въпросите стават ясни на 40.
Чрез природата Бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи - трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина.
Не можем да променим кой знае колко външния си вид, но само от нас зависи какви личности ще бъдем!