думи на известни личности
В тази категория има 435 цитата, разпределени в 44 страници.
Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думи - очакване и надежда.
Нейните устни, долепени до неговите, можеха да му кажат повече неща, отколкото колебливите й думи.
"Какво да ти кажа старче, имах я, но я оставих да си замине. Беше момиче, като пеперуда. Лицето и бяло, като кокиче, очите и черни, като маслини. Устните и алено червени. Косите и бяха с едни преливащи светло-кафяви тонове. Щом ги повееше вятъра, ставаха буйни и игриви. Щом се срещнехме, тя забравяше, че е момиче и се превръщаше в истинска жена . С мимики, думи, действия. Целуваше страстно и болезнено, още усещам устните и по моите. Ставаше непокорна, буйна, готова да ми се отдаде . Но, аз нито веднъж, не можах да бъда неин, веднъж не можах да и кажа, че я обичам. Веднъж не можах да бъда искрен. Кажеше ли, че ме обича, аз обръщах глава и прехапвах устни до болка. Как да и кажа, че я обичам, като не спирах да потъпквам женската и чест, с жените, които я наранявах. Та беше моя подарък от съдбата, но как се приема такъв подарък, за един нещастник. А сега старче, я наблюдавам от страни, а тя силна, горда, уравновесена, непоколебима. Мъже пред нея и след нея, но вече не може да се отдаде, както се отдаваше на мен. Силна изглежда отвън, но в душата страх, че отново ще бъде пречупена . Как да забрави милата, че сърцето и има рана, която за цял живот, ще стои не зарасната."
Да обичаш наум
Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам…
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите и са в шепите му, виж! -
по пръстите му още се преплитат…
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига…)
Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи…
Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш…
Тя:
Виж, плача и не ме е срам,
сега за себе си ще ти разкажа.
Какво ще си помислиш ти, не знам,
но няма вече да те лъжа.
Обичам те и много ме боли,
защото виждам, че е споделено.
Наречи ме луда, но моите очи,
от нашто "щастие" са окървавени.
Той:
Не те разбирам, пак използваш много думи…
Кажи ми просто, че не ме обичаш!
Тя:
Не е всичко толкоз лесно,
с теб се задушавам,
обичам те, но много често,
се чувствам, все едно, че се продавам…
Той:
Но аз не искам да те купя!
Нима лошо е, че те обичам?…
Тя:
Но не ме караш да летя,
обичаш ме и аз се свличам,
в бездната… и губя си съня,
трябва да пълзя, за да те обичам…
Той:
С тези думи ли ще ме оставиш?
И ще си тръгнеш? Любовта не се римува…
Тя:
Но ти си празен, нямаш чувства,
щастието за теб е план, хартия,
а за мен е някакво изкуство,
не робство, нито плен… стихия!
Той:
Стихията си ти за мен,
но сърцето ти отново се страхува,
защото, запомни от мен -
любовта кърви, не се римува.
Забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо.
Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни.
Обичам те. Да, теб. Не се учудвай.
Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко.
Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Нея сигурно отдавна я няма или се вее на вятъра, метната на простора от друга жена. Но никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея.
Най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време.
Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се страхувай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края.
Катерина Евро
Исках да кажа: "Моля те, остани." Само тези думи се въртяха в главата ми. Но изведнъж усетих как устата ми се отваря и единственото, което можах да кажа е: "Сбогом!"
Понякога вместо хиляди думи, е нужна само една прегръдка.
Независимо от това колко мъдри думи ще прочетеш и колко ще кажеш, какво добро ще ти донесат те, ако не предприемеш действие след тях.
Красива си! Какъв разкошен поглед!
С очи, приличащи на бистри езера…
Удавих се! За тях не бях подготвен!
Попаднах май във плен на Любовта?
Погледна ме! И аз се разтреперих!
Щептеше ми, но тихичко, без глас.
Почудих се… Къде ли те намерих,
пълна с тъй неудържима страст?
Поиска ме! Без думи, без въпроси!
Сърцето мъжко страстно затуптя…
А, вятърът… От теб подарък носи!
Целувка истинска от истинска жена.
Погали ме! Със погледа си ласкав!
Изпитах звезден, приказен екстаз…
Светът ми стана по красив и бляскав…
Денят със теб, минава като час…
Усмихна се! С усмивка сладка, мила!
Засрами се Луната и от теб се скри!
С нежност ме омая, като самодива…
Изгарящия поглед в мен леда стопи!
Добромир Радев