душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
Хей,момче,защо избяга така?Защо не погледна в моите очи?Ако беше го направил, зная щеше да се влюбиш и ти. Бях готова на всичко за теб.Щях да отдам душата си,сър-
цето си да ти подаря, тялото си щях да ти отдам, да те пусна в моя светъл храм.Но ти не пожела,позорно избяга и забра-
ви, че за теб само аз съм любовта.Една единствена съм на света и нямам равна в любовта.Ти бил си с хиляди жени, но обичал ли си ги,кажи?Не, аз зная не си,ясен си ми ти.Зная какво мислиш,зная какво очакваш.Хей момче, един за друг сме разбери,нашите души са създадени да бъдат преплетени завинаги.От деня, в който на този свят се появих,от тогава съдбите ни са слени в една.Ще видиш, само аз съм любовта, само аз за теб съм истинска жена.Аз ще чакам, няма да се откажа от замайващата си съдба.Ти все някога ще проумееш че без мен не можеш да живееш.Без света е мрачен и пуст, няма слънце и любов, без мен си просто никой, дори да мислиш,че си Бог.Помня когато бях дете и тогава обичах те лудо,с годините обаче и любовта расте.Така и моята порасна все повече те заобичах и все повече за теб горях.Животът ми без тебе губи смисъл, и стихва моята душа.Аз чакам те сега,силна като скала,чакам да дойдеш, да ме прегърнеш и да кажеш:”Ти си любовта”!!!!
Истинската любов разширява човешката душа. Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство!
Избягвайте тези, които се опитват да подтиснат вярата във вас самите. Това е черта, свойствена на малките по душа хора. Великият човек ще ви даде чувството, че и вие може да станете велик.
Марк Твен
Ти нямаш дом, приятелю. Ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. Има само един дом. Това е твоята Любов. Ако имаш Любов, ти имаш Душа. Душата е твоят дом.
Елеазар Хараш
Жена с красиво тяло е хубава за една нощ, но жена с красива душа е хубава за цял живот!
Който има добра душа, има трудна съдба…
За любовта е нужна свобода!
Както за полет нужно е небето!
От утрото се ражда светлина
и със надежда пълни се сърцето.
Че всеки ден е полет към света –
безценен шанс да учим и мъдреем.
Но ако сме с отрязани крила,
като в затвор до края ще живеем.
Защото клетката не е мечта!
Оковите от дълг не носят радост.
За да расте е зрее любовта –
простор й трябва!
Свобода!…
Безкрайност!…
Поробена човешката душа –
за бягство и спасение жадува!
Но дава щедро и обича тя,
когато е свободна да пътува!
Света голям нашир ще прекоси,
тъгата във усмивки ще превръща.
Ще среща хора, ще дели съдби,
но винаги при теб ще се завръща!
ПоСВЕТЕНО!
ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40
Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.
Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.
Докосни ме!
Много път извървях, много мъка преживях,
падах, ставах, с последни сили оцелях,
измина много време докато осъзнах,
че първата любов е като капчица сълза,
опитвах се всеки път да изтрия спомена,
който ми напомняше за единствената жена,
но възможно ли е т'ва да бъде само в моята глава,
ярък образ, размил се от тази мечта.
Луната изгряла е над мен сега,
размишлявам самотно, скръстил ръце в нощта,
как да те върна, какво да направя за да те прегърна,
света ще преобърна, само за миг твоя светъл лик да зърна.
Истината много болеше, раната голяма кървеше,
лутах се, не знаех какво да направя,
дори направих опити, усмивката ти да забравя,
накрая реших нашата обич да прославя.
Надявам се някой ден да си отново до мен,
да целувам ръцете ти, да съм в твоя плен,
косите ти да галят очите ми, пръсти да докосват лицето ми, подарил съм ти сърцето ми,
ти ще бъдеш единствената, която е достигнала до дълбините на моята душа,
какво да кажа повече по въпроса, не разпилявай това,
което посадила си с лека ръка, защото тъга,
обзела ме е и измъчен и обезкоражен аз крещя,
не знаеш колко тежка е за мен тази самота,
и продължавам да вървя по черния път на вечността,
път без изход и без край, път на вечна самота,
хората, които срещам, напомнят ми за всичките неща,
които станали са между нас, и за цялата красота...
Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...
Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...