душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
Оскар Уайлд
Душа, която може да говори чрез очите, може да целува само с един поглед.
Густаво Бекър
"Дом, в който няма книги, прилича на тяло, лишено от душа." (Цицерон)
"Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа."
Паулу Коелю
"Бъдете честни! В честността се крият велики енергии, които повдигат човешката душа."
Учителят Петър Дънов
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка; такова е и човешкото сърце - не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот... Такъв е духът човешки - минава през вода и най-силен огън.
Димитър Талев
Не искам да съм твоите окови,
аз искам да съм твойта свобода!
Да идваш, щом ти трябва малко обич,
да идваш, щом усетиш самота.
Да не вися на шията ти, като камък,
а да съм нежността обвила те с ръце
и да не паря, като въглен - да съм пламък,
на който можеш да постоплиш своето сърце.
Да съм оазиса, във който би отседнал,
намерил обич, нежност, топлина,
да мога жаждата да утоля, приседнала
до теб и впила устни - без тъга.
Не искам да съм бреме за душата ти,
а искам да съм храм на любовта,
където да се срещат пак телата ни,
забравили за болка и тъга.
Иконата за теб да съм - спасение,
от всичко, що душата ти гнети.
Да търсиш ти със мен уединение,
когато нещо страшно ти тежи.
От теб не искам обич - състрадание,
щом истинска, не може да е тя.
Не се нуждая аз от подаяние!
Любов ми трябва, ала от душа!
Боже...! И в смърта аз намирам нещо прекрасно ...представям как се унасям в вечен сън и отлита моята душа в мир на непознато за мен до сега ...ефирното тяло ми е леко и аз съм свободна от земно и материално...И ще бъда завинаги с моите любими хора ...никога повече няма да ме раздели с тях.
Всяка книга си има душа. Душата на човека, който я е написал, и душата на този, който я е прочел и живее и мечтае с нея.
Карлос Руис Сафон