душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
Ще дойде ден и ще съжаляваш за пропиляното време с грешните и неправилните! Ще съжаляваш за това, че не си прекарал това време с истинските! Тя няма да те чака вечно да й кажеш, че е специална и че си струва! За това я потърси и отвърни на тези, които те обичат и живота си дават за теб! Защото след време ще искаш да споделиш щастието си с някого, а този някой, ако не те обича с цялото си сърце и душа, знай – НЯМА ДА ТИ ОТВЪРНЕ ТАКА, КАКТО НА ТЕБ БИ ТИ СЕ ИСКАЛО!
ПРИТЧА - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО
Живял някога един монах. Повече от всичко на света, той обичал своя БОГ – славел името му, следвал стъпките му и вярвал в него. Монахът обикалял различни земи и отсядал в техните манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал Божиите заповеди, но едно нещо не му давало мира – не можел да намери отговор на въпроса: Защо ГОСПОД постъпва различно?
Веднъж при едно от своите пътувания монахът отседнал в дома на друг монах. Другият монах се отнесъл доста гостоприемно, настанил го удобно и го нагостил подобаващо. Вечерта двамата монаси седнали до огъня. Разприказвали се за ГОСПОД и за живота. От дума на дума домакинът споделил, че също иска да пътува, а гостенинът му предложил да си правят компания. Монахът приел, но имал едно условие, което държал да се спазва:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговарям на тях.
- Добре – съгласил се гостенинът.
Легнали си. когато се събудили сутринта двамата стегнали багажа си и тръгнали заедно на път. Свечерило се, уморени от път отседнали в една скромна къща. Стопаните ги приели радушно, нагостили ги с всичко, което имали и им отстъпили за спане най-хубавата стая в къщата. На сутринта монасите се застягали за път. Тогава нашият монах с удивление забелязал, че приятелят му открадва единствената ценна вещ в този дом – една златна чаша.
Той обаче се сетил, че дал обещание и не можел да пита и задава въпроси. Тръгнали.
Дълго вървели в горещината, докато стигнали до едно село. Решили да отседнат в него. Хората от селото ги посрещнали добре, предложили им да останат в някоя от техните колиби. Предупредили ги само да не ходят в къщата на хълма, защото там живее тиранин, който освен, че няма да ги приеме, може и да им стори нещо зло.
За учудване на нашия монах приятелят му казал, че точно в този дом иска да пренощуват. Отново без да задава въпроси, изкачили хълма, почукали на голямата порта, а слугата, който им отворил ги въвел в дома. Стопанинът не можел да изгони монаси, но им дал по комат хляб и ги набутал в плевнята, дори не си направил труда да ги поздрави. На сутринта щом слънцето се показало, двамата били готови да продължат пътя си. Тогава нашият монах видял, че неговият приятел оставя на масата златната чаша, която взел от скромната къща.
Този ден те вървели през прохладна гора с бистри потоци, но се стъмнило, а единственият подслон наблизо била малка схлупена къщурка. Там живеели баба с нейната внучка. Те били много бедни, но това не им пречело да бъдат щастливи заедно. Имало едно нещо, което тревожело бабата, и то било как ще живее внучката и след като тя си отиде от този свят. Жените ги приели с радост, сложили за вечеря, каквото намерили, отстъпили им единствената стаичка, а те самите си легнали в плевнята.
Дошла сутринта, монасите се сбогували с бабата и внучката. На излизане за голяма учудване на нашия монах, другият подбутнал една подпора на къщурката и тя се срутила. Душата на монаха се изпълнила с гняв, помолил се на ГОСПОД за двете жени, но понеже бил обещал да не задава въпроси, отново премълчал. Тръгнал с нежелание по пътя.
Вървели дълго, едно село, второ село, пак се стъмнило. Наоколо нищо не се виждало и започнали да се чудят, къде ще спят. Повървели още близо час, стигнали до една река. Решили да останат близо до нея, така сутринта ще могат да пийнат вода и да се измият. Изведнъж на брега се появило момче с рибарска мрежа, поздравило ги и ги поканило в скромния си дом. Момчето било младо, непорочно с чиста душа. То ги посрещнало, като почетни гости, а на сутринта ги съпроводило до реката, за да не се загубят, защото къщата му била доста отдалечена. Казали си довиждане. Момчето се обърнало да си ходи. В този момент другият монах блъснал момчето в реката, тя била бурна и дълбока, и то се удавило.
Нашият монах не издържал и попитал:
- Какво правиш? Защо постъпваш така, друже? Наблюдавам те няколко дни и вече не мога да се сдържа да не те попитам.
Монахът седнал на един камък, усмихнал се и подканил и нашият монах да седне до него.
- Аз не съм монах. Аз съм ангел пратен от БОГ и изпълнявам волята му. От първия дом откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие добрите и мили хора. Вторият дом беше на зъл и неблагочестив човек, който тормози всички хора от селото, които се молят на БОГ да ги отърве от него. След това отседнахме при бабата и внучката. Та нали единствената тревога на бабата беше, че няма кой да се грижи за внучката и, след като тя почине. Нали, бабата се молеше на ГОСПОД всяка вечер да им помогне. Аз срутих къщата им, защото когато започнат наново да я правят, ще намерят в основите и съкровище, което ще подсигури младото момиче за целия му живот.
- Добре – казал нашият монах – Но, защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да загуби своята вяра и да даде душата си на дявола, затова ГОСПОД си го прибра сега при него, та да не гори душата му във вечния пъкъл.
Нашият монах се замислил и разбрал, че срещата му с ангела не е случайна и най-накрая разбрал отговора на въпроса си - ЗАЩО ГОСПОД ПОСТЪПВА РАЗЛИЧНО?
Много е важно с какви чувства замръкваш в сърцето си, чедо. С какво в душата си посрещаш залеза. Заспиш ли с отровени думи, знай, че те тежат повече и от най-тежкият юрган. А аз искам да ти е леко и светло на душата, детето ми. Пази я такава, каквато е - червенокоса, волна, смееща се… Вятърничава понякога. Но съхранена. С такава душа се прибирай у дома.
Галя Кутулева
Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна.
Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш.
Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен и затова – достоен ли си за доверие.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: Да!
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощял, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.
Не ме интересува кой си и как си стигнал тук.
Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил.
Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.
Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота.
Орая Маунтин Дриймър
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите си… ароматът кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата му. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време, случайно на улицата, те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е той. Не е той. Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да го забравиш, но не е така! Бавно и болезнено го забравяш – как изглежда, как се усмихва и как ухае. Отдалечава се. И един ден ти вече няма да го помниш. Дори името му вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея - загубена частичка от самата теб…
Топлината на твоите очи е палто за моята душа.
''Всеки ден около нас се случват хубави неща..
открийте ги, грабнете ги и се насладете на мига!
Хапнете шоколад...
Подарете си цветя.
Идете на разходка в парка...
Поплачете насаме.
Изберете си нов парфюм...
Пейте под душа.
Купете си обувки.
Прочетете нова книга.
Има ли нещо, което да е неморално или от което да не напълняваме много и да ни накара да почувстваме, че светът е прекрасен?
Има – малките неща!
Прясно изпеченият хляб.
Топлите хавлии.
Смехът на дете .
Свежите утрини.
Вечерите с любимия навън.
Това са всекидневните удоволствия, които ни припомнят колко забавен и пълен с наслада може да бъде животът...''
Лицемерието не е труден занаят - там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.
Шандор Петьофи
Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа.
Учителят Петър Дънов
Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува.