коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Преди да се разсърдиш, преброй до сто, преди да удариш, преброй до хиляда.
Месец преди сватбата: той говори, тя слуша. Месец след сватбата: тя говори, той слуша. Десет години след сватбата: той и тя говорят едновременно, съседите сушат. - Пиер Верон
За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
Съжалявам за хората, които си изграждат погрешна представа за мен, повярвали на слухове, преди да ме опознаят!
Чух за един Дзен-монах...
Той бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожили - Като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умиращ, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, Какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме? Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.
Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.
Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.
Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоКо духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.
Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.
И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.
Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, Контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, Когато Казва, че Бог е любов.
Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.
Ошо
ПРИТЧА ЗА ЧУВСТВАТА
- Добър ден – поздрави младият мъж, влизайки в магазина, за който скоро беше прочел в една реклама.
- Добре дошли – приветливо му отвърна немладата продавачка.
- Кажете ми моля, имате ли РОМАНТИКА? Нужни са ми около 2-3кг.
- РОМАНТИКА? – удиви се продавачката. Такъв продукт отдавна не сме имали. Вероятно сте разбрали за нас от интернет рекламата?
- Да – кимна младият мъж. Но, там беше написано, че при вас има РОМАНТИКА.
- Има, но само в online магазина – уточни продавачката. Този продукт не се търси често от клиентите. Обикновено тези, които се нуждаят от РОМАНТИКА я намират в интернет, защото там всичко е анонимно и никой не разбира от какво имаш нужда.
- Нима хората се срамуват от това, че се нуждаят от РОМАНТИКА.
- Не знам – момичетата не са толкова срамежливи, но мъжката половина…
- Странно – замисли се младият човек.
- А, вие може би сте студент?
- Не, аз съм просто един млад човек – кажете ми, какво можете да ми предложите вместо РОМОНТИКА?
- Е, добре, я да погледнем – продавачката огледа рафтовете – има например ВДЪХНОВЕНИЕ – то бързо изчезва, затова е добре, като го отворите веднага да го използвате, и то цялото.
- Добре, разбрах ви – а, кои продукти в момента се отличават с най-голямо търсене?
- Продават се продукти, като чувство за ХУМОР, ГОРДОСТ, СУЕТА, ЦИНИЗЪМ, СКЕПТИЦИЗЪМ, ИРОНИЯ, ВЯРА.
- А, какво ще кажете за ЛЮБОВТА?
- Ооо, ЛЮБОВТА е доста популярна и винаги се е радвала на голямо търсене.
- Колко струва тя?
- Много, много скъпо. ЛЮБОВТА е силно, концентрирано чувство и се продава в грамове. В действителност у повечето хора, тя се появява още с раждането, но те не го разбират, а я губят без да познават прелестите и. А, у някои хора тя остава, разраства се и се увеличава, тогава те могат да си дарят ЛЮБОВ един на друг. А, вас млади човече, някога дарили ли са ви с ЛЮБОВ? – Продавачката замечтано притвори очи, очевидно спомняйки си за своята младост. Толкова е хубаво, когато те даряват с ЛЮБОВ, изпитваш огромно щастие, ЛЮБОВТА магически те променя, кара те да се чувстваш вълшебно.
- Навярно, съм твърде млад. Все още никой не ме е дарил с ЛЮБОВ, а и аз не съм дал своята. След като чух вашите думи, аз разбрах, че не познавам това чувство, а преди няколко минути мислех точно обратното.
- Всичко ще се нареди, важното е да не пропилеете ЛЮБОВТА преждевременно.
- Много ли хора купуват ЛЮБОВ? – продължил да разпитва младият мъж.
- Как да кажа, да. Аз, вече ви казах, че тя се продава в грамове и струва много скъпо. Затова нашата промишленост промени продукта и започна да го прави с всякакви добавки за клиентите, които могат да си го позволят. Някои от добавките са с лошо качество, често пъти са негативни – това е икономичния пакет, който излиза по-евтино и се продава повече.
- Какви са тези вредни добавки? – усмихна се младият мъж.
- ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ, ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, ЛЮБОВ И ПРЕЗРЕНИЕ, ЛЮБОВ И ИЗНЕВЯРА и т. н. И тъй, като това е естествен продукт, той трябва да се разпространява из между хората. А и тези добавки намаляват цената. Много млади хора купуват ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, защото мислят, че този пакет е безобиден, докато по-късно някои не започнат да тормозят, бият и пребиват своята любима.
- Но, тогава вината не е тяхна – това е консистенцията, която са си купили, а след като нямат възможност за нещо по-скъпо трябва да се задоволят с по-нисък клас ЛЮБОВ.
- Не, млади човече, аз забравих да спомена най-важното. ЛЮБОВТА не е задължително да се купи, тя живее в нас, аз вече ви казах, че тя се появява още с раждането, но много от хората я пропиляват за нищо. Но, както се казва Земята не забравя хвърлените семена, тя ги поема отново. Така е и с нас, вътре дълбоко в сърцата ни винаги остава едно малко семенце ЛЮБОВ, за което е необходимо да се грижим, да поливаме, да скубем плевелите му, за да може да порасне едно голямо красиво цвете. Просто не всички хора вярват в цветето на ЛЮБОВТА, много от тях не разполагат с нужното търпение да го отглеждат. И така млади човече вие решихте ли се да си купите нещо?
- Да, разбира се – усмихна се в отговор младият мъж – аз, моля за 2кг. ВДЪХНОВЕНИЕ, и по 1кг. ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА, които се надявам да оплодят семето на ЛЮБОВТА ми. Благодаря ви много. До скоро виждане!
Виждам как го гледаш. Знам, защото преди гледаше мен така…
Някак си беше толкова по-лесно, да съм сама преди да го срещна…
Лиза Макман
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!
"Никой не знае какво носи сърцето, затова преди да го счупиш, помисли. Може би теб."
У.Бътлар