коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Преди мъжете са имали девиз! - Дойдох! Видях! Победих!
В днешно време звучи така - Не опитах! Уплаших се! Избягах!
"Женската голота трябва да се дава на мъжете с чаена лъжичка, а не с черпака".
Коко Шанел
Кой си ти, че да съдиш живота, който аз живея? Аз не съм съвършен и не искам да бъда! Преди да сочиш някого с пръст, увери се, че твоите ръце са чисти!
Боб Марли
Moята майка беше полусляпа. Ненавиждах я…
Тя ми създаваше толкова много затруднения…
За да изхранва семейството ни, тя готвеше в училищния стол. Един ден се доближи до мен и ме попита: Как си? – Бях стъписан. Как си позволяваше да ме пита как съм?… Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо.
На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва: Ей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам.
Исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма. Дори веднъж й казах : Щом имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?
Тя не ми отговори нищо…Но аз бях дотолкова обладан от гнева си към нея, че не ме интересуваше какво ще изпита.
Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея.
Заминах да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха се моите собствени деца. Бях щастлив с живота си, с децата, с комфорта, който имах.
И тогава, един ден, моята майка дойде да ме види. Не беше ме виждала с години, не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. Когато я видяха на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. Помолих я да се махне. Казах й: Как смееш да идваш в дома ми и да притесняваш моите деца! ИЗЛЕЗ ОТ ТУК! ВЕДНАГА!
Тогава моята майка отвърна съвсем тихичко: Съжалявам. Може би съм дошла на погрешен адрес. И повече не дойде.
Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град.
След срещата, отидох до старата си къща. И аз не знам защо. Може би от любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е починала преди часове… Не пророних и една сълза…
Предадоха ми писмо от нея, което е искала да имам…:
Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време. Съжалявам, че дойдох в дома ти и засрамих и теб, и твоите деца… Бях толкова щастлива, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но може би няма да мога да отида да те видя, защото не мога да стана от леглото си… Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато растеше.
Знаеш ли… когато беше съвсем малко детенце, ти попадна в инцидент и загуби окото си. Не можех да издържам да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето.
Бях толкова щастлива, че моят син ще може да види целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око.
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов – твоята майка…
Кажете на майките си ДНЕС и СЕГА колко много ги цените и обичате и… си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всичко за да сме щастливи ние…
Колко е трудо да стоя от страни,
И да знам че не мога да ти кажа остани,
Остани прегърни ме и забрави грешките които допуснах преди,
Сега осъзнавам че те обичам така както никога преди не съм обичала,
Но вече е късно твоите думи са това,
Аз все не мога да се примиря.
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко е че сега го осъзнам
Моята ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш своята свобода.
Никога няма да си простя онези неща, за които имам вина
Мечтаех за нашата обща съдба
Но виждам че съм те отдалечавала.
Вечер когато заспивам сама мисълта за теб е дори и в съня
И само спомените ми останаха и сълзите които не истинаха...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни...
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода
Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам, и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих... (2)
Sorry пак че всичко свърши,sorry и за теб
Любовта ни се прекърши,
сега вървим напред
мима много време от когато и на двамата ни беше яко,
слагам край на драмата,
в моите спомени са само миговете тежки,
оставям заровени хилядите твои грешки.
Не ти се сърдя и въпреки всичко
Нищо лично между нас не остана нищо.
И така сега магията излетя аз съм друг
И съм с друга а ти си сама.
Трябва ли да продължава,
Не съм виновен за това.
Знаеш не заради мен се получи така.
Късно е, замисли се, примири се,
Разбери ме има едни решение знаеш кое е (ЗАБРАВИ МЕ)
Няма как няма начин просто не е редно,
Целувам те прегръщам те, но за последно!
Всичко от което се нуждая си ти ,
Моя въздух,мойто слънце, моите мечти,
Невиждаш ли че всичко за мене си ти,
Не виждаш ли колко ме боли,
Искам да получа своя втори шанс,
Искам да те имам дори за час,
Чуи тази песен и помисли колко те обичам, вярваш ли ми?...
Помниш ли когато бяхме сами и всички мигове споделяни,
Аз още си спомням и за това ме боли,
Ужасно ми липсват целувките ти.
Много сгреших и го признавам
Жалко че сега го осъзнавам
Моита ревност ти дотежа
Ти искаше да имаш свойта свобода.
Припев:
Няма вчера има само сега,
сега те искам и то на мига,
прости ми знам че хиляди пъти греших ,
обичам те ще го повтарям във всеки следващ мой стих...(2)
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване.
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие; понякога те води, а друг път е сляпа; понякога те убива за да те възкреси, или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз... знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените, остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори, ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва за да остане и за да ни промени, и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Силната жена не моли
за любов, която не искат да и дадат.
Може от болка на земята да се свлича,
но трохи не ще приеме никой път.
Силната жена не проси милостиня
и ръце студени не държи.
Докато други ти се влачат в краката,
тя напред гордо ще върви.
Силната жена от слабите
мъже се храни
и има сили и за тях.
Убиват я изтърканите думи -
“преди тебе сякаш никой бях”.
Силната жена я заслужава мъж
по – силен и от нея.
Слабите убиват наведнъж
всичката искра в нея.
Велислава Велева
Най-важните срещи са били уговорени от душите, преди още телата да са се срещнали.
Колкото и да не е за вярване, жената в живота на мъжа е една. Всички останали са нейни сенки.
Коко Шанел
Жената със събуждането си, трябва да бъде красива! Моля Ви!… Жената със събуждането си, трябва да бъде щастлива!
Коко Шанел