коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има шанс да си обуе гащите.
Думи като "свобода", "справедливост", "демокрация" не са общоприети понятия, а напротив – много редко срещани. Хората не се раждат с готови познания за тях. Отнема много време и преди всичко индивидуални усилия, за да накарате другите хора да уважават това, което тези думи означават. - Джеймс Болдуин
Някои хора имат пари, други са богати. - Коко Шанел
Страхливецът напразно удря с юмрук гърдите си, за да събере смелост; нея трябва да я имаш още преди това и само да я укрепяваш в общуването с тези, които също я имат. - Дени Дидро
Жена съм, но не ми трябва истински парфюм Шанел, десет чифта обувки и безкрайно много чанти. Трябва ми един истински мъж, десет чифта прегръдки и безкрайно много любов!
Притча за дърваря
Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.
Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.
Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.
Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.
- Браво - рекъл му надзирателя. - Продължавай така.
Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
- Сигурно съм уморен - помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
- Кога за последен път наточи секирата?
- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.
Преди да започнеш да осъждаш някой,
вземи неговите обувки, мини по неговия път,
пробвай неговите сълзи, усети неговата болка
и когато се спънеш във всеки камък на пътя,
в който той се е спъвал, чак тогава можеш
да му кажеш как да живее живота си.
Закон от Заратустра: „Работата е изтребител на злото и именно тя подготвя на човека справедлива съдба." Но става въпрос преди всичко за работа върху себе си, защото от работата върху себе си се възражда животът отвътре.
Притча за Раят от песента
Ахангар бил великолепен ковач, който живеел в една от отдалечените долини на Афганистан. В мирно време той изковавал рала, подковавал коне и най-вече пеел. Песните на Ахангар, който под различни имена е известен в най-различни части на Централна Азия, се слушали с удоволствие от хората в долината. Те идвали от горите от гръцки орех, от покрития със снегове Хиндукуш, от Катаган и Бадахшан, от Канабад и Кунар, от Герат и Пагман, за да слушат неговите песни.
И най-вече хората идвали, за да чуят песента на песните на Ахангар. Това била песента за райската долина. Тази песен имала завладяващо качество и странно очарование, а най-вече - това бил разказ, който бил толкова непонятен, че хората чувствували сякаш познават далечната райска долина, за която пеел певецът.
Те често го молили да я изпее, когато той не бил в настроение да го направи, и той отказвал. Понякога хората го питали, дали тази долина съществува в действителност, а Ахангар можел само да им отвърне:
Долината от песента е толкова реална, колкото може да бъде реална.
Но откъде знаеш? - питали хората. - Ти бил ли си някога там?.
Не. Аз не съм бил там по някакъв обичаен начин - отвръшал Ахангар. Въпреки това, за Ахангар и за почти всички хора, които го слушали, долината от песента била толкова реална, колкото можела да бъде реална.
Айша, една местна девойка, в която той бил влюбен, се съмнявала, че такова място съществува. Съмнявал се в това и Хасан - самохвалец и побойник, който се бил заклел да се ожени за Айша и който не пропускал нито един удобен случай да се надсмее над ковача.
Веднъж, когато жителите на селото седяли притихнали, след като Ахангар бил завършил своя разказ, Хасан заговорил:
Ако ти вярваш, че тази твоя долина е толкова реална и че тя се намира, както казваш някъде там в планините на Санган, където се вие синята мъгла, защо не се опиташ да я намериш?.
Това би било неправилно, знам го - казал Ахангар.
Знаеш това, което ти е удобно да знаеш и не знаеш онова, което не ти е удобно да знаеш, - извикал Хасан. - Сега, приятелю, аз ти предлагам изпитание. Ти обичаш Айша, но тя не ти вярва. Тя не вярва в твоята абсурдна долина. Ти никога не ще можеш да се ожениш за нея, защото винаги, когато между мъжа и жената няма доверие, те са нещастни и в резултат възникват всякакви злини.
Значи очакваш от мен в такъв случай да отида в долината? - попитал ахангар.
Да, - отговорил Хасан и всички слушатели го подкрепили.
А ако отида и благополучно се върна, ще се съгласи ли Айша да се омъжи за мен? - попитал Ахангар.
Да, - прошепнала Айша.
И тъй, Ахангар, вземайки със себе си малко сушени плодове и комат хляб, се отправил към далечните планини. Той се изкачвал и изкачвал, докато не стигнал до една стена, която ограждала целия хребет. Когато се изкачил на нея, видял друга стена, още по-отвесна от първата. След втората стена имало трета, сетне четвърта и накрая пета. Като се спуснал от другата страна на тази пета стена, Ахангар установил, че се намира в една долина, поразително подобна на неговата собствена. Хората излезли да го посрещнат и той ги видял. Ахангар съобразил, че се случва нещо много странно.
Няколко месеца по-късно Ахангар-Ковача с походка на старец влязал в родното си село и се отправил към схлупената си къщурка. Когато вестта за завръщането му се разнесла из околността, хората се събрали пред дома му, за да научат за приключенията, които бил преживял. Хасан-Воинът заговорил от името на всички и повикал Ахангар на прозореца. Всички ахнали, когато видяли колко е остарял.
Е, майстор Ахангаре, стигна ли до райската долина?.
Стигнах.
И какво имаше там?.
Ахангар, търсейки думи, огледал събралите се хора с такава умора и безнадеждност, каквато никога преди не бил чувствувал. Той казал:
Аз се изкачвах, изкачвах и изкачвах. Когато изглеждаше, че вече не може да се намери никакво човешко селище в това изоставено място, след множество изпитания и разочарования, аз пристигнах в една долина. Долината беше точно такава, като тази, в която живеем. А сетне видях хората. Тези хора не само приличат на нас - хората, но те са същите тези хора. За всеки Хасан, за всяка Айша, за всеки Ахангар, за всеки от вас, които живеете тук, там има друг, съвсем същият, който живее в онази долина. Това е наше подобие и отражение за нас, когато ние виждаме тези неща, но именно ние сме тяхното подобие и отражение - ние, които се намираме тук, сме техните двойници….
Всички помислили, че Ахангар се е побъркал поради своите изпитания и Айша се омъжила за Хасан-Воина. Ахангар бързо остарял и умрял. А всички хора - всеки, който бил чул разказа от устата на Ахангар - отначало изгубили желание за живот, сетне се състарили и умряли, защото чувствували, че трябва да се случи нещо такова, над което те нямат контрол и в което не виждат надежда. Затова те загубили интерес към самия живот.
Само веднъж на хиляда години тази тайна може да бъде видяна от човека. Когато я вижда, той се променя; а когато разказва голите факти на другите, те се състаряват и умират. Хората считат, че такова Събитие е катастрофа и затова не бива да знаят за това, защото не могат да разберат (понеже такава е природата на обичайния им живот), че имат повече от едно Аз, повече от една надежди, повече от един шансове - там, в рая от песента на Ахангар, великия Ковач.
Преди си мислих, че най-лошото нещо в живота е да бъдеш сам. Не е така. Най-лошото нещо в живота е да бъдеш с хора, които те карат да се чувстваш сам.
Робин Уилямс