коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Нищо не успокоява преди сватбата така, както мисълта да паднеш и да се удавиш.
Хауърд
Преди да пожелаем силно каквото и да било, трябва да узнаем щастлив ли е онзи, който го притежава.
"Ако мъж има лошо мнение за всички жени, значи е бил наранен от една."
Коко Шанел
Любовта към жената е сходна с любовта към храната - и в двата случая е най-силна преди да бъде консумирана. След това бързо изчезва... и все пак, след някой-друг час или ден, изпитваме чувство на глад.
ПРИТЧА ЗА ЯБЪЛКИТЕ
Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден. Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години, момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Момчето се оживило. Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало. Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем.
-Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
- Съжалявам, но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив. После пак дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем!
- Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха…
- Няма проблем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло, по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам. Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би мислите, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече твърде късно.
Преди се отнасях с хората добре, а сега с взаимност!
Голямото момиче се разплака,
съблече роклята си - сипа чаша джин,
умората я свлече на земята -
в ръцете на килимът и любим.
Луната слезе ниско - замълча,
присви очи от мъка тишината -
на пръсти се промъкна самота,
а вятърът притихна във листата.
Нощта отдръпна тежките завеси,
мечтите свиха до една гнезда.
Една надежда каза тихо - Ето ме!
Небето се смили и заваля.
Над улиците падна здрачината
/ но тя не знае, няма да научи /
Едно момиче - с крайчеца на пръстите си
ще срещне любовта и ще я случи.
Под клепките на къдравите сънища,
преди съвсем да е угаснало небето -
голямото момиче ще се сгуши
във две ръце, от ляво - до сърцето си.
Маргало
Но всеки мъж, независимо дали е бил дълго или само малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, малки спомени, шепа опитност, късче знание, копнежна жажда за неговите ръце, за неговия глас, за неговата нежност, капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти.
Любовта е нещо повече от две думи, изречени преди лягане. Любовта се подхранва от действия…
Никълс Спаркс
Преди човек да отиде по дяволите, той изпраща там мнозина други!
Уилям Текери