коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Обичай онова, което имаш, преди животът да те научи да обичаш това, което си имал!
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…"
Марио де Андраде
Модата е като архитектурата - въпрос на пропорции. - Коко Шанел
Жената е майка, но и много пъти баща... Тя е готова винаги на саможертви и да поеме чужда вина... Обича и страда... пада, но пак се изправя... Тя често мисли за проблемите, но в същото време мисли и за техните решения... Нейната битка е жестока, може би повече отколкото може да си представи, но никога не се предава, преди да е напълно сигурна, че е длъжна миналото да остави! Нейният път е дълъг, но тя не се спира, докато не го извърви, често се обръща, но само за да скрие своите горчиви сълзи... Много са нощите, в които не спи... много са дните, в които мълчи... Много са болките скрити в сълзи... Това е, тя... Това е жена... силен дух и душа.
Най-красивата целувка е тази, при която очите са се целували дълго, преди устните да се докоснат.
Трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - казал Сократ - преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - казал Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?
Приятелството трудно се намира, до него водят хиляди сълзи, защото всичко истинско, красиво изстрадва се, преди да се роди.
Преди секс мъжът не мисли трезво, а жената мисли по-трезво. След секс нещата се обръщат. Мъжът започва да мисли трезво, а жената си губи разсъдъка.
Шери Аргов
Облечи се неправилно и ще запомнят дрехата. Облечи се безупречно и ще запомнят теб.
Коко Шанел
Ще ви ракажа една приказка, за любовта и болката от нея... за началото и края на деня.
Имало едно време, някаде там далеч, в едно малко планинско градче едно момиче, което било много щуро. Обичало купоните, големите компании, вечери сред хората. Момичето било красиво, умно, мажете умирали за него. Само че тя прелитала от връзка на връзка, не случайни, даже дълги връзки, но на никого не отдала сърцето си. Стъпквала мъжете си по начин, който бил повече от жесток. Играела си с живота и съдбите на тези момчета.
В едина прекрасна вечер през август, Тя била отново някъде там навън, във вихъра на купона, поредния нещастник стоял до нея, когато върху погледа и се спря силует. Силует на мъж, някак по различен от останалите, някак по мъжествен..... Пренебрегвайки отново онзи жалък мъж до нея, който копнееше за едно нежно докосване на ръката и тя тръгна... Тръгна към онзи силует, хвана ръката му и го поведе през тълпата... Той беше силен, красив, забавен, различаваше от множеството...... Изкараха няколко дена заедно и после се разделиха... След раздялата обаче и двамата усетиха, че някак въздуха не стига, че в гърдите всякаш нещо е заспало.... Събраха се отново, приказката започна....... Той не беше имал сериозна връзка до сега, а тя бе свикнала да има цялото внимание на света, бяха различни....... но когато той я докосваше, сърцето и започваше да бие по силно преди, съзлизите пресъхваха и усмивката изгряваше на лицето и... Но тя му нямаше доверие, а и тои не бе свикнал да споделя, изразява чувства и да отделя време за нея, предпочиташе да бъде сам със себе си...... И така те бяха заедно, но не съвсем, мина месец, два, три....... Тя се раздираше от ревност, недоверие.... В един прекрасен ден той дойде при нея и и каза: "Мила незнам точно какво става, но ми трябва време да реша какво искам, вината не е в теб, в мен е..." Тя остана безмълвна, той се обърна и си тръгна... Стече една сълза, гледаше го как се отдалечава, искаше да му извика "ХЕЙ, СПРИ СЕ ОБИЧАМ ТЕ!", но не го направи.... Просто гледаше как си отива.... Сега тя пак е там в онова красиво планинско градче, пак си играе с мъжете, но е някак по различна... Тази неприязъм е вече поза, преграда към разбитото сърце...В душата й се е загнездила непоносима болка. Когато слънцето изгрее тя се превръща в безпощаден палач, играейки си с чуствата на хората, когато обаче дойде нощта тя се свива в ъгъла на свойта стая и ридае безутешно, плаче за това че е допуснала да изгуби любовта, плаче че не е успяла да изрече онези толкова елементарни думи ОБИЧАМ ТЕ.... Душата и е пълен хаос, пуста, празна, наранена....
За да не се превърнете в това момиче, казвайте ОБИЧАМ ТЕ на тези които цените колкото е възмойно по често. Не оставяйте любовта да си отиде, без дори да се опитате да я задържите!