коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Приятелството трудно се намира, до него водят хиляди сълзи, защото всичко истинско, красиво изстрадва се, преди да се роди.
Да чукаш преди да влезеш е въпрос на възпитание.
Да чукаш след като влезеш е въпрос на възможност.
Усетиш ли, че искаш да е както преди, вече няма как да е.
И една вечер преди да заспя забелязах, че мисля за него! Така беше и на следващата вечер и на по следващата! Той беше първата ми мисъл сутрин и последната вечер! И разбрах, че го обичам! Бях се влюбила постепенно в него! И си мисля, че винаги съм обичала само него!
Не е ли странно, мислеше си Марч в последствие, да изживееш живота си в невежество - за миналото, за света наоколо, за самия себе си? И все пак колко беше лесно да го сториш! Минаваш от един ден в друг, по пътища, прокарани преди теб от други хора, и никога не вдигаш глава - вървиш, загърнат в тяхната логика, от пелените до белия покров.
Робърт Харис
Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.
Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи, са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби, забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега света ще свърши. Нея целува, останал без дъх.
На друга прави палачинки. По боксерки. В три през нощта. Само защото е промърморила на сън, че е гладна. Друга се смее до припадък на шегите му. Не виждаш какво е толкова смешно ли? Няма как! Не си ти!
Нейните рамене разтрива, защото се е върнала уморена от работа. Не твоите!
Друга го удря бясно в гърдите и тяхната караница, не вашата, приключва с гърба й опрян в стената. С целувките му по шията й. Те вече са нейни! Не твои! Само той приключва скандалите така! Но вече се кара с друга и с друга се сдобрява. Не с теб!
Нейното тяло познава така добре и сега тя заглушава виковете си във възглавницата. А после... после мечтаят на глас за бъдещето. Докато съмне. За тяхното бъдеще! Не за вашето!
Някоя друга носи парфюмът му по тялото си и нарочно си пръсва от него, преди да излезе сутрин. Помниш ли този аромат? Върху теб ли е още? Представи си, че го няма!
На някоя друга забравя да каже – „Обичам те”, но пък знае как тя, най-много обича кафето си сутрин. На друга носи без повод цветя. Не са същите, които обичаш ти! Други са! Но и жената е друга.
Преди да излязат на вечеря, нея гледа с обожание, как се облича пред огледалото. Познаваш този поглед! До вечерята така и не стигат. Но ти знаеш!
Пред друга пада на едно коляно... Какво каза? Да спра!
Е? Представи ли си го? Страшничко, а?
Мария Иванова
- Когато ходех на училище, по география учехме, че земята има форма на портокал, и още преди да навърша десет години, открих, че този портокал никому не принадлежи. Никой не притежава повече от собственото си парче от него, пък и понякога като че ли няма достатъчно парчета за всички. Но нека никога, никой от вас да не мисли, че притежава целия портокал, защото ще разбере, че е сгрешил, и няма да го разбере без силни удари. Децата научават едно от друго, че няма смисъл да се борят за целия портокал. Защото, ако се бориш за целия, няма да получиш дори и горчивите му семки.
Франсис Бърнет
Преди, беше така, че мъжете предлагаха на жените да поговорят, но в действителност искаха да правят секс; сега те рядко се чувстват длъжни да предлагат секс, но в действителност те искат да поговорят.
Катрин Уайтхорн
Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има шанс да си обуе гащите.
Уинстън Чърчил