коко преди шанел
В тази категория има 656 цитата, разпределени в 66 страници.
Хората сме толкова жалки…
Страхуваме се, да изречем на глас какво желаем, какво ни липсва, за кого мислим преди да заспим, и коя е първата ни мисъл, когато се събудим… Задоволяваме се с отговорите "Времето лекува.", или "И това ще мине."
Обаче това съвсем не е така, няма да мине, времето не лекува. Колкото повече неща зачеркваш и отричаш от живота си, толкова повече се събира ли събира, и когато един ден се срещнеш лице в лице с всичко, което си оставил в миналото, просто недовършено, осъзнаваш, че времето не те е излекувало, а напротив - наказвало те с това да бъдеш сам.
Любовта няма да те направи силен.
Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш.
Най-важните срещи в живота, са уговорени от душите още преди телата да се срещнат.
В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.
Фредерик Бегбеде
Нещата, за които си мислиш преди да заспиш са нещата, които имат най-голямо значение.
Изучи обредите на прошката, ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя. Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо. Първият ден е посветен на забравата на отминалото. На втория ден стани преди изгрев слънце и бъди при раждането на светлината като при раждането на нов свят. Слей се с тази светлина и мисли с любов а приятелите и за враговете си. Не е необходимо да посветиш цял живот, за да се опознаеш. Два дни са достатъчни, за да променят погледа ти и да пречистят сърцето ти.
Най-красивата целувка е тази, при която очите са се целували дълго преди устните да се докоснат.
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…
Марио де Андраде
Никога не съм предполагала, че някой може да ми липсва толкова много, преди да започнеш да ми липсваш ти.
…Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата… Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това …са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на само доказване… Всички се бием в тази война. Понякога сме професионалисти, друг път - аматьори… И най-важното: винаги има ранени и убити!