мисли на известни личности за красотата
В тази категория има 769 цитата, разпределени в 77 страници.
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Пита ме той дали се сърдя и аз казах, че не се… и сега, стои идиота и си мисли, че не съм сърдита…
Красотата на жената се вижда в очите и, това е вратата към Сърцето и - там, където пребивава Любовта…!
Одри Хепбърн
Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш, да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли и задръстванията на думите. Съсредоточи се в сърцето си, представи си го лъчисто, пулсиращо в ритъма на вселената и то ще се разтвори като цвете сутрин, ще освободи всички ухания на душата. Промени гледната точка спрямо самия себе си. Ти не си само същество на усещанията, ограничено от физическата обвивка на едно тяло.
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
Какво значи-ще умрем?Може би в човека има сто сетива и със смъртта загиват само петте,които са ни известни,а останалите остават живи!
(Чехов)
“ЛЮБОВТА”
Любов…Какво е това?Защо всеки човек се стреми към нея?Какво е да обичаш?Толкова ли е хубаво това чувство или състояние?
Любовта е най-истинското и красиво нещо в живота!От нея се ражда най-чистото и свято нещо-детето!Любовта ни кара да полетим,да даваме без да търсим отплата,да мислим за другия,все едно сме едно цяло.
Разбираш,че обичаш,когато осъзнаеш,че нищо от онова,което се случва между теб и другия,не е незначително;че всичко,което изричаш може да е причина да накараш другия да се усмихне или разплаче.Осъзнаваш,че изпитваш любов към,човека всяка сутрин,когато се събудиш,изпълнен с благодарност,че има още един ден заедно и се обичате.Всеки ден,всяка минута,всяка секунда си благодарен,че обичаш;че този човек е до теб.
Той споделя и дните,и нощите ти,леглото и бремето ти.Човекът,който те обича,съзира в теб твоите мисли,желания,които никой друг не ги вижда.Той ще докосва тялото ти на места,които нокой друг не докосва.Човека,който те обича,те закриля и предпазва от лошите неща.Той ти предлага чудеса двеки ден,притежава способността да ти доставя удоволствие с усмивката си,с гласа си,с уханието си,с начина,по който се движи.Притежава способността да прогони самотата ти,да превърне обикновенното във величествено.
Това е истинската любов.Това е океана от любов,за който всеки си мечтае.
Но любовта не е само радост,тя е и болка.Понякога се влюбваш в неподходящия човек,а той не отвръща на любовта ти.Тогава боли много.Объркваш се……мислиш,че грешката е в теб.
Случва се,когато има човека до теб и мислиш,че го обичаш,да се появи друг,който ти дава това,което не получаваш.Идват съмненията.Все едно си между два острова и това те измъчва,и неможеш да прецениш на къде да заплуваш-към този който си мислиш,че познаваш,но не ти дава удоволетворение,или към този,който е непознат,но те превлича.Решаваш,че познатото е по-добре за теб и започваш да плуваш към него.Когато стигнеш разбираш,че си сгрешила,но нямаш сили да се върнеш.Тогава ще се удавиш в собствените ти съмнения и съжаления,понякога с последната глътка въздух,усещаш сила,започваш да плуваш към онова място красиво,бленуваното.Когато стигнеш си изпълнена с щастие и радост.Любовта не е течение,трябва да се бориш за нея.Любовта поражда и завист и омраза,но не е хората,които я изпитват,а в другите,които не са способни да я изпитат.Ако се справиш със злобата и зависта,всичко друго зависи от ТЕБ!!!!
Средностатистическата жена желае да има по-скоро красота, отколкото ум, защото средностатистическият мъж може да гледа по-добре, отколкото да мисли.
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.