мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!…
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара…
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар…
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!
Дамян Дамянов
Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет
тя е покоя - галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува -
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва, и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи…
Любовта е парадоксално състояние на организма, при което човек престава да мисли за собствения си задник и започва да мисли за чужди такива!
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
“ЛЮБОВТА”
Любов…Какво е това?Защо всеки човек се стреми към нея?Какво е да обичаш?Толкова ли е хубаво това чувство или състояние?
Любовта е най-истинското и красиво нещо в живота!От нея се ражда най-чистото и свято нещо-детето!Любовта ни кара да полетим,да даваме без да търсим отплата,да мислим за другия,все едно сме едно цяло.
Разбираш,че обичаш,когато осъзнаеш,че нищо от онова,което се случва между теб и другия,не е незначително;че всичко,което изричаш може да е причина да накараш другия да се усмихне или разплаче.Осъзнаваш,че изпитваш любов към,човека всяка сутрин,когато се събудиш,изпълнен с благодарност,че има още един ден заедно и се обичате.Всеки ден,всяка минута,всяка секунда си благодарен,че обичаш;че този човек е до теб.
Той споделя и дните,и нощите ти,леглото и бремето ти.Човекът,който те обича,съзира в теб твоите мисли,желания,които никой друг не ги вижда.Той ще докосва тялото ти на места,които нокой друг не докосва.Човека,който те обича,те закриля и предпазва от лошите неща.Той ти предлага чудеса двеки ден,притежава способността да ти доставя удоволствие с усмивката си,с гласа си,с уханието си,с начина,по който се движи.Притежава способността да прогони самотата ти,да превърне обикновенното във величествено.
Това е истинската любов.Това е океана от любов,за който всеки си мечтае.
Но любовта не е само радост,тя е и болка.Понякога се влюбваш в неподходящия човек,а той не отвръща на любовта ти.Тогава боли много.Объркваш се……мислиш,че грешката е в теб.
Случва се,когато има човека до теб и мислиш,че го обичаш,да се появи друг,който ти дава това,което не получаваш.Идват съмненията.Все едно си между два острова и това те измъчва,и неможеш да прецениш на къде да заплуваш-към този който си мислиш,че познаваш,но не ти дава удоволетворение,или към този,който е непознат,но те превлича.Решаваш,че познатото е по-добре за теб и започваш да плуваш към него.Когато стигнеш разбираш,че си сгрешила,но нямаш сили да се върнеш.Тогава ще се удавиш в собствените ти съмнения и съжаления,понякога с последната глътка въздух,усещаш сила,започваш да плуваш към онова място красиво,бленуваното.Когато стигнеш си изпълнена с щастие и радост.Любовта не е течение,трябва да се бориш за нея.Любовта поражда и завист и омраза,но не е хората,които я изпитват,а в другите,които не са способни да я изпитат.Ако се справиш със злобата и зависта,всичко друго зависи от ТЕБ!!!!
С новия ден идват нови сили и нови мисли.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
"Винаги се чувствам щастлив.
Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.
Живей за себе си и запомни – преди да говориш – слушай, преди да пишеш – мисли, преди да нараниш – чувствай, преди да мразиш – обичай, преди да се предадеш – опитай...!"
Уилям Шекспир
Оптимистът мисли, че живеем във възможно най-добрия свят, а песимистът знае това. - Робърт Опенхаймер
За да сте щастлив трябва да се избавите от всичко излишно. Излишните вещи, излишната суета, а най-важното - излишните мисли!
Даниел Шелбъргър