мисли обич
В тази категория има 704 цитата, разпределени в 71 страници.
Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!
Целуни ме! - прошепна тя. И ме обичай. Аз имам нужда от много обич.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от нашия живот. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае, как другия трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен!
Паулу Коелю
Никой не смее да казва това, което мисли. Нито пък наистина мисли това, което казва за работите в Българския свят. - Александър Балабанов
Не искам вече да се влюбвам… Да мислиш за някого без никаква реална причина и тези мисли да нахлуват в теб и да помитат всичко по пътя си… И все аз съм този, който обича повече… И след всичките глупости мисълта за теб, как искам… да те искам… да искам теб… отново и отново… Не! Не искам да се влюбя и да те изгубя. Просто искам теб!
Чарлз Буковски
ПРИТЧА ЗА ОБИЧТА
- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът
- Но…как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
- Но…тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.
- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!
- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препятствие, което се изправя на пътя ти и обичай - няма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Не искам да съм твоите окови,
аз искам да съм твойта свобода!
Да идваш, щом ти трябва малко обич,
да идваш, щом усетиш самота.
Да не вися на шията ти, като камък,
а да съм нежността обвила те с ръце
и да не паря, като въглен - да съм пламък,
на който можеш да постоплиш своето сърце.
Да съм оазиса, във който би отседнал,
намерил обич, нежност, топлина,
да мога жаждата да утоля, приседнала
до теб и впила устни - без тъга.
Не искам да съм бреме за душата ти,
а искам да съм храм на любовта,
където да се срещат пак телата ни,
забравили за болка и тъга.
Иконата за теб да съм - спасение,
от всичко, що душата ти гнети.
Да търсиш ти със мен уединение,
когато нещо страшно ти тежи.
От теб не искам обич - състрадание,
щом истинска, не може да е тя.
Не се нуждая аз от подаяние!
Любов ми трябва, ала от душа!
Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно й харесва, когато той й говори куп неща, които не мисли.
Оскар Уайлд
Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!…
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара…
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар…
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!
Дамян Дамянов