"Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство, не толкова възбуждащо, но пък за това- по - зряло. Нека сме наясно: на това "друго", ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите,на отчаяните, на "зрелите", на онези, затънали до гуша в своя сантиментален комфорт. Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има."

Фредерик Бегбеде

Добавен преди 12 години

С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Добавен преди 12 години

Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.

Добавен преди 12 години

Ядосана и гневна,
стара и древна-
нея всеки я знае
и за болката й нехае.
Всеки за нейната мъка е чувал,
всеки с лъжа нейната вяра е купувал.
Тя знае за всичките болки на тази земя
и в трудни моменти едва издържа тя на крака.
Толкова мъка има събрана във нея,
не зная, не мога от себе си да я излея.
Моята несподелена любов-
към нея си ти толкова суров.
За теб не значи тя нищо съвсем,
искаш само да си играеш със мен.
Но аз не съм от камък както ти,
и солени са мойте сълзи.
Не съм като тебе към нея безразлична,
не съм като тебе- нагла, себична.
Аз не мога своята любов да прогоня,
и не мога за теб сълза да не пророня.
Ти може с мен да си жесток и да съм ти ненужна,
но любовта за мен е като въздуха нужна.
Без любов не мога, аз ще умра,
пък ако трябва нека в мъка безсилна нека крещя.
Обичам те, но ти не знаеш...
А и да знаеш- пак нехаеш....

Добавен преди 12 години

слънчеви лъчи озаряват скучния ден,вятърът нежно рзпилява косите ми и гали зелените треви.Те му отвръщат с весел танц.някуде в далечината се чуват тракащи машини и бръмчене на коли.Загрижени хора забързано ходят по техните посоки,а аз стоя и чакам...Но какво чакам?Да гледам присмиващите ми се хора,или за нещо по добро?
Спокойствие,мълчание,чакане за среща,може би?О не!!Отново ли?На старото място край същите камани,треви.Но няма го пламъкът,няма я надеждата за щастие.Всичко умря.Уби го една силна,страстна,назабравима любов,която изпепели всичко!-Моите мечти,моята усмивка,очите ми!
Но аз чакам за тази среща.Чакам с часове,но безрарличие лъха от мен.може би само мисълта ,че не съм сама ме удовлетворява.
Раздавах душата си за близки,познати,любим...Изплаках очите си за другите,после за мен!Усмивка дарявах навред,в мен имаше красота от живота,щастие,обич към хората....
Сега,сега я няма усмивката,няма го топлия поглед.Има само едни уморени очи ,едно тъжно лице и мълчаливото момиче.А жадувах само за малко-да бъда обичана,да бъда разбирана и подкрепяна!
Но надежда имам.Ще мине време и всичко ще е наред си казвам.Но засега мислите ми са другаде,а върна ли се в реалността-болката жестоко раздира сърцето ми.А сълзите?-тях вече ги няма......:(;(;(;(:(

Добавен преди 12 години

Да пие може всеки. Но са малко тези, които имат моята решителност.

Добавен преди 12 години

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан дьо Сент Екзюпери

Добавен преди 12 години

Вмениха ми като вина това, че в началото бях спокойна и весела, с ясни, широко отворени очи, и решиха, че това е признак за безсърдечие. Но ако плачех и крещях, щяха да кажат, че това доказва моята вина, а когато всички хора решат, че ти си виновна, то всичките ти постъпки ще доказват именно това. - Маргарет Атууд

Добавен преди 12 години

Музиката е моята религия. - Джими Хендрикс

Добавен преди 12 години

Ако трябва да анализираме живота,ще бъде трудно,защото той има много гледни точки,толкова колкото са и човешките души,
една от които е моята.Моята душа го разбира така:
На първо място ,живота ти е даден от Господ само заради това трябва да го изживееш,независимо от трудностите които ти предла
га и чувствата които изпитваш.Вярвам че любовта във всичките и измерения ,ще спаси света,колкото и банално да звучи това аз
вярвам в това.Вярата е другото више чувсто в човека.Тя прави чудеса,които нямат логическо обяснение в нашия жесток и материа

лен живот.Силата на ума е това което те кара да вървиш напред,да прескачаш препятствията които са част от испитанието нарече
но живот.Слабостите са заложени в човека за да се научи да се бори с тях.Колкото и сладости толкова и болка ти предлага живо
та.Истината е тази ,че ние сме тука за да се научим да се справяме с тези изпитания.Трябва да повярваме ,че сме създадени с
тази цел да възцари мира и любовта на тази земя.
Съжалявам,че реалноста която ние хората създадохме е друга...
Болката и жестокоста са големи,хората са осверипели,злобата и зависта са ги превзели.Надеждата остава ,но не помага и въпре
ки това ние нетрябва да се предаваме,заради целта си, в противен случай обричаме човечеството на сигурна гибел.
НИЕ трябва да говорим,да говорим за да бъдем чути.Премълчаването на проблема води до друг проблем и така до непоправимото.
ГОСПОД ни даде своите закони за да ни предпази ,ние ги нарушихме и сега се чудим как да намерим пътя към щастието ,което
сами си отнехме.
Трябва да вярваме в доброто и да се борим за него за да заличим злото.

Добавен преди 12 години