
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00

Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Дори и само с дрехите на гърба, аз съм си аз. Това не променя цената ми. Материалните неща нищо не добавят към мен и моята стойност като човек.

Тами Клинг, Джон Елис "Компасът"

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа…

Иля Велчев

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Мама

Ще опиша във света, единствената жена,
скътана дълбоко в моята душа.
Моята мила майка-страшно я обичам.
За мене тя е всичко на света
и няма по-добра и по-ласкава жена.
Когато ми е тъжно, утеха тя ми дава,
когато ми в весело, със радост ме дарява.
Моята мила майка- винаги ще я обичам
и в добро, и лошо в нея ще се вричам.

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Това, което чувстваш е моето сърце и моята любов…

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Боже, ако те има, спаси моята душа, ако имам такава.

Волтер

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Да се бориш сас себе си е наи-трудната борба, да победиш себе си е наи-сладката победа

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Може би там някъде имаше хора, чиято любов е способна да преодолее всичко, моята обаче беше прекалено рехка. Необходимо беше непрекъснато да се подхранва, за да може да расте и процъфтява.

Силвия Дей

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

В края на краищата…
Разбирам го. Не му е трябвала любов.
Или поне не моята. Какво пък толкова.
Това, което не разбирам, е защо
аз трябва да усещам тази болка.
Наистина не се разбирам. Въобще.
Безсмислено е. Глупаво е всичко.
Животът е такъв, какъвто е -
един обича, друг пък го обичат.
И, всъщност, смисълът е Любовта.
Не кой я дава или я приема.
Така че имам смисъл и сама.
Защото цялата съм пълна със любов.
Дори без него.

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат

Удивлявал съм се как други, подвластни на смъртта, продължават да живеят, докато онзи, когото обичах така, че сякаш никога не би могъл да умре, беше мъртъв; още повече съм се удивлявал как аз, който сякаш бях второто му аз", продължавам да живея, когато той бе мъртъв. Добре рече един от неговите приятели: Ти, половина на моята душа", защото чувствах, че с него сме една душа в две тела"; и затова собственият ми живот ми вдъхваше ужас, защото не исках да живея, когато от мен бе останала едва половината. И може би заради това се боях и да умра, да не би онзи, когото обичах толкова, да погине напълно.

Свети Августин

Добавен преди 12 годиниВиж този цитат