сентенции моята борба
В тази категория има 208 цитата, разпределени в 21 страници.
Ако не разбираш моето мълчание, ти няма да разбереш моето слово.
Ако ти не разбираш моята болка, ти няма да разбереш моите сълзи.
Ако не разбираш усмивката ми, ти няма да разбереш моята радост.
Ако не ме разбираш, ти никога няма да ме обичаш.
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга…
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе…
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде… Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли…
Душата ми е рана върху рана…
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две…
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса…
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса…
Но ти не проумявай! Докосни ме…
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име…
А утре - ще съм щастие! За нас…
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
Не приемайте мълчанието на другия като проява на гордост. Възможно е той просто да е зает в борба със самия себе си.
Конфуции
Аз не умея да се целувам и в това е моята беда. А всъщност нищо ми няма, даже съм красива. Харесвам се на момчетата, но щом разберат, че не мога да се целувам, те бягат от мен и казват, че съм задръстена.
Сладко, но тъжно
като гневно море
е моето сърце
Пак се подхлъзнах
по твърдия лед
отново не дръзнах
да потърся теб.
Вече не вярвам,
че някъде те има
лети пак гарван
над мене и зима
той предвещава,
зима ще сковава
моята душа,
люта и зла,
необяснимо тежка.
НАДМОЩИЕ
SMS*12*02* 17.20
(Остро и куриозно, на работа съм.)
Изправило се Кучето, със самочувствието, че е НЕЩО,
срещу Котката, за него тя била НИЩО.
В мълчалива борба, продължаваща безкрайно тя.
Спорът бил: Кой е НЕЩО и кой НИЩО?
Мъжът срещу жената, като страхът срещу любовта..
Мразили се – неразумно, обичали се – страстно.
Говорили си дръзко, мълчали дълго, дълго... о.
Били, като маска с две лица, играли си като деца.
КУЧУТО: Не се съмнявам, аз съм НЕЩО.
За нищо на света, няма да се преклоня.
Друго нищо не си заслужава, труд да си направя.
КОТКАТА: Длъжна не остана.
Добре е да си НИЩО, аз не искам НИЩО.
Да си НИЩО си е НЕЩО.
Аз искам да ти се отдавам, едно умея, да те обожавам.
Не искам да те притежавам.
СПОРИЛИ – РУГАЛИ, ГЛЕДАЛИ СЕ ЛОШО,
ИСКАЛИ СЕ – НЕ ПОСМЯЛИ, НЕ СЕ ОПОЗНАЛИ.
Котката предложи, без да се тревожи,.
Нека НИЩОТО в теб да влезе, а пък НЕЩОТО в мене.
И станало така: Кучето превръщало се ту в НЕЩО,
ту в НИЩО, а пък котката сега е НЕЩО.
Тя обаче винаги ще помни, тръгнала била от НИЩО.
Погледа си срамежливо дигна, каза:
Моля извини ме!
И си призна..., несправедлива съм била.
На себе си всичко разрешавам, а за разбирателство
между двама е нужно прошка да се дава.
О, МЪЖО, прости и запомни...!
ЛЮБОВТА ЩЕ ПОБЕДИ.
Аз призовавам за свидетели на моята душа / всички мои братя / стихотворенията / и платната - Роман Кисьов
Ти беше моят часовник, аз бях твоите стрелки. Ти беше моят работен ден, а аз твоите почивки. Ти беше моята учeбна година, а аз твоето междучасие. Ти беше моята цигара, а аз твоят дим. Ти беше моето Слънце, а аз твоите звезди. За мен беше луната, а аз облаците. За теб бях някоя планета, ти за мен Млечния път. За теб бях някои клон, ти беше моята гора. За теб бях някоя книжна банкнота, ти беше моята 6-тица от тотото.
Красив е животът на кино, в романа е просто мечта, но вгледаш ли се в него ще видиш, че е само борба
''От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви!''
Емили Бронте