вицове за мечо пух 3
В тази категория има 397 вица, разпределени в 40 страници.
Времето е пари, а аз не съм толкова богат, че да чета дълги вицове.
Един ден Мечо Пух и Прасчо бяха на плажа, Пух се умори и седна на един камък да си изяде вафлата.
Прасчо го запита:
- Ей Пух, ужасно се уморихме!
Пух отговорил:
- Тихо, Прасчо, ям си вафлата, не бива да говоря с пълна уста.
Прасчо:
- Заври си цялата вафла в устата!
Събудил се мечо след зимен сън и съответно му се е@е та две не вижда.
Обикаля из гората и търси нещо живо. Намерил ежко, хванал го, върти и го
оглежда.
- Абе ти п@тка имаш ли?
Ежко се успокоил:
- Ми не.
- А от къде каза не?
- Вчера успях да вляза в компютъра на една секретна служба.
- И какво правят?
- Същото като нас - вицове в интернет четат.
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
Колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече Мечо Пух го нямаше…
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"
Под чадърче на плажа лежат Мечо Пух и Прасчо.
Мечо Пух пита:
- Прасчо, ти с какво се мажеш?
- С плажно масло. Защо?
- Пробвай с майонеэа!
- По-добре ли е, Мечо?
- Не. Но е по-вкусно...
Йори си се моткал из гората и среща Мечо Пух и Прасчо, който е целият подут и в кръв - явно пребит.
- Какво е станало с Прасчо? - попитал Йори.
- Аааа нищо, яде лайна... - отговаря Пух.
- Ама защо е целият в кръв?
- В началото не искаше...
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.