вицове за мечо пух 3
В тази категория има 397 вица, разпределени в 40 страници.
Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но... нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче.
- К`во стана бе, мила - пита Мечо.
- Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и... да не ти разправям, цяла седмица ме държат!
- Бре, как седмица, минали са само два дена?
- Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората - опровергала го Лиса.
Седи си мечо Пух край езерцето и чука жаби.
- Туп - Квак!
- Туп - Квак!
- Туп - Квак!
Случайно минал Прасчо и видял Пух с какво се занимава и решил да иде до него.
- Какво Правиш Мечо?
- Ми..., не виждаш ли - чукам жабки.
- Туп - Квак!
- Туп - Квак!
- Туп - Квак!
- Мечо, Мечо, Може ли и аз да опитам?
- Може разбира се! - казал Мечо Пух.
- Туп - Квиииииик!!!
Един ден Мечо както си вървял из гората намерил едно шишенце на което пишело ПОПЪРС. Станало му интересно и отворил капачката, помирисал шишето и аромата много му харесъл. Вървял си той и вдишвал аромата с пълни гърди. Главата му се замаяла и Мечо получил такава ерекция, че мъжкото му достойнство щръкнало така напред като копието на обезумял римски пехотинец. Положението било толкова неконтролируемо, че той на часа предриел мерки за овладяването му.
За зла участ в този момент покрай мечока минал Зайо и той така го опънал, че очите му едвам не изхвръкнали. Болезнените стонове на Зайо привлекли цялата гора , а количеството на вдишания от Мечо афродизияк било толкова голям, че той се почувствал още по жаден за секс. Скоро всичко живо в гората разбрало, че секса не винаги е най- хубавото изживяване.
По едно време Мечо се опомнил и погледнал надолу към лапите си и видял Лисана с изплезен език.
- Хайде , жребецо!Давай!! Толкова ти е голам и рошав. Ахх толкова е бял и пухкав ахххх .
Мечо се опомнил, погледнал го и с уплашен глас казал:
-Лелееее па я съм забравил да маанем Зайо. Ке земе да умре.
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
Разхождал се Мечо Пух из гората и насреща му гледа Прасчо куцука с една патерица и едното му око извадено.
- Какво ти си е случило бе Прасчо - загрижил се Мечо.
- Абе нищо особенно, хванах се с Йори на бас за едно око че не може да ми счупи крака.
Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!
- Извинете, случайно да сте от София?
- Не.
- А познавате ли баба ми?
- Не, защо?
- Просто разказвате същите вицове, който съм слушал от нея преди четиридесет години.
Седи си Зайо Байо в гората и гледа по едно време се задава Мечо Пух и носи Прасчо през рамо, през друга пушка, а самия Прасчо - целия окървавен, няма му го половината лице.
- Пух, какво си направил?! Защо си го застрелял?!?
- Почна да киха и кашля, мамка му и свиня...
В редакцията на вестник пристига писмо на читател: "Ако не спрете веднага да публикувате вицове за скъперничеството на габровците, то от утре ще спра да взимам назаем вашия вестник от съседа ми."
