Стихотворения за природата

В тази категория има 11 стихотворения, разпределени в 2 страници.

Рейтинг: 2 от възможни 10 - гласове 2010

Генуа - Атанас Далчев

От хълмовете иде хладен дъх на гибел и вече в сините води на небосклона дърветата потапят мрежа черни клони, де сетните листа се бият като риби. Зад твойте смехове, о, Генуа...

Тризвучие - Теодор Траянов

В средмайски сън звезди незнайни горят през нощния воал; тук бродят призраци потайни, понели мойта първа жал. В средмайски сън въздушна лодка отнесе моя бял венец; днес говор...

Вечерна хармония - Теодор Траянов

Разискрен сетен слънчев лъч изгасна в море от румена дрезгавина, отблясък — песен, сякаш скръб неясна, потъва в необятна висина. В заслона на тръстиката прибрежна звезда изплува...

Чучулига - Теодор Траянов

Възлита лъч из нощни кръгозори, пронизва мрака възгорял рубин, безкраен здрач безшумно се разтвори, извишен свод се ширна ведросин. Подзема химни волна чучулига (сърце, възмогнато...

ПЪРВИТЕ ДЪЖДОВЕ - Еужениу де Андраде

Първите дъждове бяха така близо до музиката и ние забравихме, че лятото беше свършило: една внезапна радост, внезапна и варварска, се възкачваше и увенчаваше с вода земята...

КОРАЛИ В ЕМАЙЪГИ - Бети Алвер

И си спомням ония минути, когато над реката тихо висне дъга. Стояхме на моста. Лято. Твоят път беше строг – и тогаз за мен отредиха съкровища скрити. Твоят свят... недостъпна...

ЕСЕН - Бети Алвер

Плодове презрели, капят залудо. Градината пръска жълти искри. Краварка с бродирана светла блуза, на прага изправена, вдига очи. Отмята къдрици над бялото чело – с потъмняла...

ДВЕ ПЕСНИ ЗА ПРОЛЕТТА - Бети Алвер

1 Да се отпусне душата сега, смях стъклата да разтресе. От тъмна доба чакам заря, с трепет някъде да ме отнесе. Боже! Из ранната синева, брезите веят росни клони. Но и дъбове...

ПЕДИЯ - Бети Алвер

Там, дето върбите свеждат клони, на Педия водите проблясват. Изтичвам на кея,щом гняв ме подгони, да светне добро в очите ми. Дали в стаите – пещери древни, души ме шетня...

Хайку - Крис Айхенбергер

Посвещавам тези хайку на сенсей Робърт, прекрасен поет и учител. бродим из полето с чадъри в ръце - берем гъби плъзнала в студения шепот - мълвата на дъжда желъд: историята...