Приказка за мързеливеца

Живеел някога един селянин, който имал много мързелив син. Толкова бил отпуснат, че и вода да пие го мързяло да стане.

Веднъж край къщата им карали волове. Мързеливецът пита:

- Татко, къде карат тези волове?

- На оран, синко - отвръща бащата.

Мързеливецът му дума:

- Татко, качи ме утре на вола, заведи ме на нивата, ама не карай много бързо.

- Добре.

Сутринта завел сина си на нивата. Когато минало пладне, мързеливецът казал:

- Гладен съм.

- Е, щом е така, слез от вола, нека попасе, а пък аз ще ида да донеса ядене.

- Не, няма да сляза.

Бащата го оставил сам и се запътил към къщи. Мързеливецът вижда, че наоколо няма жива душа, и решил да подкара воловете. „Да видим дали ще тръгнат?“ - мисли си той.

Воловете се поместили и спрели. Мързеливецът ги бие с остена, те не се помръдват. Слязъл през хомота.

- Ще видя за какво се е закачил палешникът, защо спряха воловете - говори си сам.

Разровил пръстта с ръце и се слисал: в една яма били скрити няколко медни делви, пълни със злато. Върху златото били сложени четири теглилки. Момъкът седнал върху съкровището, а теглилките заровил в пръстта.

Като почакал малко, видял, че наблизо минават селският кмет и разсилният. Момъкът помислил: „Ако дам златото на баща си, той ще купи волове, овце, ще ме впрегне на работа. Я по-добре да повикам кмета и да му дам златото.“ И викнал:

- Хей, кмете, ела тук!

Разсилният казва:

- Кмете, да идем да разберем какво иска този мързеливец.

- Остави го този безделник - отговаря кметът, - да си вървим по пътя.

Мързеливецът не мирясва:

- Ела, кмете, ела тук!

Кметът го послушал, приближил се, а мързеливецът в това време се отказал да му даде златото и му дума:

- Ти, кмете, си първият човек в селото, ха кажи какъв се пада нашият чер вол на червения ни вол?

Кметът здравата напердашил мързеливеца и отминал.

Момъкът мисли: „Ще видя и патя с тези пари. Не дадох златото на кмета, а той ме нагости с юмруци. По-добре да го повикам и да му дам златото.“ И пак извикал:

- Кмете, ела тук!

Разсилният казва:

- Кмете, да идем, личи си, че не току-така ни вика.

Върнали се, приближили се, но мързеливецът пак се раздумал. „Защо да го давам, кой глупак си дава златото?“

- Какво има, бе диване? - пита кметът.

- Макар и да си кмет - казва мързеливецът, - но не ти стигна ума да се досетиш, че нашият чер вол се пада вуйчо на червения ни вол.

Кметът още повече се разсърдил и пак натупал мързеливеца, качил се на коня си и заминал заедно с разсилния.

Мързеливецът гледа - баща му иде. Обърсал сълзите си. Бащата се приближил и го вика:

- Синко, ела насам, ще похапнем.

- Оттук не мърдам, ти ела.

- Там е оран - казва бащата, - как ще седнем?

- Както щеш, аз не мърдам оттук.

Бащата дошъл при сина си, гледа - седи на една буца и срива пръстта край себе си. Започнали да ядат. Когато се нахранили, бащата рекъл:

- Е, ставай, синко, да идем да изорем другата половина на нивата.

Синът казва:

- Върви сам, аз няма да се мръдна от това място.

Бащата подкарал воловете, изорал другата половина на нивата, върнал се и вика:

- Мръкна, ставай да си вървим.

- Върви си сам, няма да дойда.

- Щом не искаш - недей, ще дойдат вълците и ще те разкъсат.

Мързеливецът се уплашил:

- Татко - казва той, - слушай, ще ти кажа нещо. Хайде, повдигни ме. Ще видиш делви, те са пълни със злато. Вземай ги за себе си, само тези четири златни теглилки ще занеса на царя. Тичай, докарай колата и вози златото у дома.

Бащата докарал колата, натоварил златото в нея, а мързеливецът съблякъл ризата си, увил четирите теглилки и поели към къщи. Мъжът и жената скрили златото. Вижда жената, че мъжът й не е весел, пита:

- Хей, мъжленце, защо си провесил нос, нали толкова щастлив ден ни се случи днес.

- Ех - отговаря мъжът, - там имаше четири теглилки, а нашият мързелан ги уви в ризата си, иска да ги занесе на царя. Ще ги види царят, ще се домъкне тук и ще ни отнеме всичкото злато.

- Не се ядосвай, аз ще взема теглилките от сина. Лягай да спиш.

Мързеливецът също заспал, а майка му донесла една стомна, счупила я, насипала парчетата в ризата му, а златните теглилки отнесла и скрила.

Сутринта мързеливецът се събудил и немит, бос, без риза, застанал пред царя. Царят попитал:

- Какво искаш, мързелане?

- Донесох ти подарък. - И като се обърнал към везира, казва: - Развържи този вързоп.

Везирът развързал вързопа, а в него само парчетата, и го пита:

- Мързелане, защо си донесъл това?

- За да имате точни теглилки: един фунт, половин фунт, един литър, половин литър.

Царят се разгневил и рекъл:

- Отведете го.

Отвели мързеливеца, запрели го в тъмницата. След това царят казва на слугите си:

- Някой се е подиграл с него, идете да видите какво прави там. Отишли в тъмницата, видели, че мързеливецът опитва парчетата на ръце. Царят заповядал да го доведат.

Довели мързеливеца, изправили го пред царя.

- Защо опитваш парчетата на ръце? - пита царят.

А момъкът в тъмницата си блъскал ума защо теглилките, които били толкова големи, изведнъж се смалили, и се отказал да съобщи на царя, че му бил приготвил златни теглилки.

- Царю, чудо се чудя: на, каква грамадна глава имаш, как си излязъл от утробата на майка си.

- Махайте този побъркан оттук - разсърдил се царят. - Хвърлете го в плевника и го запалете.

Момъкът едва не се задушил и се примолил:

- Царю, заповядай да ме измъкнат, ще ти кажа цялата истина.

- Измъкнете го - заповядал царят.

Спасили мързеливеца, довели го, изправили го пред царя.

- Е, казвай истината.

Момъкът пак се отказал да говори истината.

- Царю, не бива да задушаваш човека с дим, не прави това никога - рекъл мързеливецът.

Тогава царските съветници се обадили:

- Грешно е да се наказва побъркан, пусни го да върви, накъдето му видят очите.

Царят ги послушал.

- Махай се - казал той на мързеливеца.

По пътя момъкът се размислил, прибрал се в къщи, казва на баща си:

- Време е да се подредим и ние, купи крава, бик, овце, ще ги пасем.

Бащата вижда, че на момъка му е дошъл умът, оженил го, отпразнували сватба.

Те постигнали желанията си, нека се сбъднат и вашите.

От небето паднаха три ябълки: една за разказвача, две за слушателите.


Арменска приказка