Далечно ехо - Теодор Траянов

Замират тихи стъпки
далечно ехо
разлива се, подхващат
листата вопли, вместо песен,
но где съм слушал,
насъне ли,
тоз тих напев предсмъртен,
от тайни вопъл глух откъртен?

И силуетите на тъмни вейки
откройват се в обагрен вир,
трепери женско тяло
в свободна нагота,
ах, кой ли ще разтръгне
тез тъмни клони?

Предишна: След последния пир - Теодор Траянов
Следваща: Погребение - Теодор Траянов