След последния пир - Теодор Траянов

Тук първий лъч на утрото донесе
сред моя пир внезапно отчуждение,
нечакан звън в душата се понесе,
безмълвно чезнат гостите смутени.

Но где потъна пищната трапеза,
и оня гост, последен който стана?
О, той е взел и моя златен жезъл,
с вълшебна власт над сънищата странни!

Сега какво съм, где съм, кой ще каже,
не бях ли цар над земните огньове
не бях ли пленник в страшните миражи,
с кого нектар делих, с кого — отрова?

Мълвя слова от детска книга свята,
с привет оттекват се нещата нями,
чета по светлий образ на цветята,
що значи утро, чуждо на измами!