Привет - Теодор Траянов

Не бой се ти от странний ведър хлад,
що морно вей из вечерно желание,
не питай пак за тежколистен цвят,
а събуди привета чист с мълчание.

В незнайност някъде ще догори
нощта, която в пепел ни погреба,
не чакай дните с яростни зори,
покой заслушан всичко тук обсеби.

И не мисли, че любовта отмина,
че нещо друго ще ни свърже днес,
тогаз, когато черен пъкъл зина,
не чухме ли над нас и блага вест?

Не сещаш ли, че странний ведър хлад
в сърцата жици сребърни опъва
и бавно в чистий трепет непознат
лика си вечна красота отгъва?