Тишина - Теодор Траянов

Потръпва тайната на тишината,
отпевът тих на ярост и на стрем,
от смърт по-смъртен чака ни прием
в талазите на гаснещи обятия.

Не търся шемет в теб, но без насита
бих гледал ти наново скъпий лик,
в болежката на спомнения миг
загаснал зрак възпламнал се заплита.

Потръпва тайната на тиха вечер,
заспиват кротко морните души,
и може би, че някой сън уречен
загадката им скрита ще реши.

Но всичко туй, което тук гадая,
не съм ли го отдавна разгадал,
и все не смея в тебе да позная
безсмъртний лик на вечната печал.