Последен сън - Теодор Траянов
Недей последний ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам,
тук буря не гърми, а кротко тлей,
сред златоносна жъртвена забрава,
огнището на чист небесен плам.
Недей последния ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам!
Богиня тук, от чудо възкресена,
не вдига взор от мене и мълчи!
Запалений в сърцето ми елей
по красота безплътна и студена
разлива животворните лъчи!
Богиня тук, от чудо възкресена,
не вдига взор от мене и мълчи.
О, тоя образ в оня миг израсна,
когато твоят чар света обви!
Иди си с миром, и сълза пролей
пред кръста черен на душа безвластна.
Сълза пролей и всичко забрави!
О, тоя образ в оня миг израсна,
когато твоя чар света обви!
Следваща: След последния пир - Теодор Траянов