афоризми моята борба
В тази категория има 216 цитата, разпределени в 22 страници.
Нарисувай ми душата, мила, върху бялото платно вместо с четка с пръстите си нежни. Нарисувай я засмяна
с пламнало чело и понякога с очи дъждовни. Нарисувай ми душата, мила, както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти). Вярвам също в погледа на времето и в оценката на яростта по безплодното лице на някой принц. Скрий платното с най-доброто в мен (не изтривай никоя голяма грешка) и ако душата си и аз загубя в път и сън към райските врати ти, платното свое, покажи ми, мила, нека в нея да се върна, в моята душа, (и при тебе също, ако зла магия ме е ослепила). Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа…
Иля Велчев
Мама
Ще опиша във света, единствената жена,
скътана дълбоко в моята душа.
Моята мила майка-страшно я обичам.
За мене тя е всичко на света
и няма по-добра и по-ласкава жена.
Когато ми е тъжно, утеха тя ми дава,
когато ми в весело, със радост ме дарява.
Моята мила майка- винаги ще я обичам
и в добро, и лошо в нея ще се вричам.
Да се бориш сас себе си е наи-трудната борба, да победиш себе си е наи-сладката победа
Може би там някъде имаше хора, чиято любов е способна да преодолее всичко, моята обаче беше прекалено рехка. Необходимо беше непрекъснато да се подхранва, за да може да расте и процъфтява.
Силвия Дей
В края на краищата…
Разбирам го. Не му е трябвала любов.
Или поне не моята. Какво пък толкова.
Това, което не разбирам, е защо
аз трябва да усещам тази болка.
Наистина не се разбирам. Въобще.
Безсмислено е. Глупаво е всичко.
Животът е такъв, какъвто е -
един обича, друг пък го обичат.
И, всъщност, смисълът е Любовта.
Не кой я дава или я приема.
Така че имам смисъл и сама.
Защото цялата съм пълна със любов.
Дори без него.
Удивлявал съм се как други, подвластни на смъртта, продължават да живеят, докато онзи, когото обичах така, че сякаш никога не би могъл да умре, беше мъртъв; още повече съм се удивлявал как аз, който сякаш бях второто му аз", продължавам да живея, когато той бе мъртъв. Добре рече един от неговите приятели: Ти, половина на моята душа", защото чувствах, че с него сме една душа в две тела"; и затова собственият ми живот ми вдъхваше ужас, защото не исках да живея, когато от мен бе останала едва половината. И може би заради това се боях и да умра, да не би онзи, когото обичах толкова, да погине напълно.
Свети Августин
Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там… на стола.
Ръцете ти са тихи, като птица,
жадувала последния си полет.
Докосвай ме, едничката искрица
расте и става обич, става огън.
Събличай ме, душата ти е слънце
за моята душа дошла да моли.
На есен ще покълне всяко зрънце,
защото го посяхме с обич… голи.
Николина Милева
- Знаеш ли каква е моята мечта?
Да те целувам. Да те усещам близо до себе си. Да те прегръщам, да те обичам. Да те държа в ръцете си.
